1073.1999.05.15 Ние сме призвани да вървим по собствен път

Книга 31


15.05.135(1999)

София - Изгрев

НИЕ СМЕ ПРИЗВАНИ ДА ВЪРВИМ ПО СОБСТВЕН ПЪТ

Един приятел днес разказва за своя сън през тази нощ, който му е направил много силно впечатление. Казва, че това е един от живите сънища, които не са случайни. Бил в някаква зала с религиозни хора, които се молят прави - нито една позната физиономия от сегашното му прераждане, нито една позната страна и място, но всички са му много близки. Особено един, който се моли много горещо.

Сънуващият се вижда почти легнал на пода в единия ъгъл на претъпканата зала. Изведнъж при него идва един човек от същото общество, много подобен на Ницше, навежда се с внушителната си глава съвсем близко до него и силно и настоятелно му повтаря няколко пъти: "Да се махаш веднага оттам! Незабавно! Този път - завинаги!" Пояснява му защо - не става дума за някаква вина или лоши неща в досегашните обстоятелства, но обяснява, че е настъпил моментът да се започне нещо ново, от което зависят важни събития. Употребява и една старинна народна дума, която след събуждането разказващият не помни, но в съня човекът-Ницше е доловил мисловния му въпрос какво значи тази дума и му я обяснява. Тя може да е някакъв ключ към тълкуването на събитията, но за съжаление е забравена.

За същия човек приятелят му Х. е сънувал следния сън, описан в писмо: "Снощи обувките ти останаха на тревата. Автобусът тръгна. Толкова горещо молих шофьора да спре, за да ги прибера, но той не се откликна. Дори сипеше ругатни, беше много гневен. Ти не се погрижи за нищо. Аз се натоварих като коледна елха с всичките ти дрехи - в оранжево, - но не успях да ти взема обувките. Качихме се в автобуса и той тръгна."

Какво иска да ни каже Небето чрез тези сънища?

16,28

- Широкият нос на върха като топче и острият нос е темата, на която искам да ви говоря отдавна. И двата тия носа имат своите плюсове и минуси в сравнение с идеалния нос, при който няма топка или топче, но не е и прекалено остър. Драмата на клоунския нос, носът на палячото или пияницата, който често е и зачервен, е постоянното отклоняване на собственото желание заради желанията на другите. Тези други много често не са хора, а духове, които искат да си правят удоволствието. Всички топчести, надути носове на върха се отличават с краткотрайни емоции и удоволствия, които се сменят много често. По друга линия, такъв човек може да обича някого или да преследва някаква цел с години, но в това време ще смени хиляди мисли, чувства и обстоятелства и ще избива чивии с илюзорни средства, защото не може да постигне желаното реално.

Такива хора обикновено са милосърдни, услужливи или "търчù-лъжи". Няма нито едно нещо, което те да го представят пред другите или пред себе си във вида, в който съществува. Тяхната неизтощима фантазия и субективност в най-добрия случай се превръща в художествено творчество, където измислицата е задължителна. Но основната им трагедия си остава трагикомичното поведение на шута, който иска нещо, а получава... шут. Той постоянно обърква конците и създава в себе си и около себе си хаос, от който не може да излезе с години - практически цял живот. Тъпоносият, например, ще остави човека да умре от глад, понеже е решил, че сега е по-важно да го остави да спи. На по-маловажните и странични неща той вечно отдава преобладаващо значение, само и само да не се отдаде на главното с всичка сила и докрай.

Прелестта на меките носове долу е добротата, безкрайната услужливост, мисълта за другия, саможертвата и дълбоката вътрешна увереност, че не трябва да откажеш нищо на никого – обаче не и на тези, които Бог ти е определил. По принцип и това е Божествено, защото сам Бог се занимава, на първо място, с благотворителност, но Бог не е тъпонос. Той е по-скоро остронос и затова попада точно в целта, а не встрани от нея. По линия на най-високия идеал, Той не прави компромиси да живее със заместители.

Най-остронос е дяволът в неговата първа роля, въпреки че втората му роля е точно обратна - на винопиеца и на виночерпеца Бакхус. Отново стигаме до вакхическите и орфическите, Христови типове, като една противоположност в Битието. Когато давах осиянието за Христос и брат Му Дявола, аз имах предвид само една черта, по която те са синове на Отца - сравнително острия нос.

Острият нос не се интересува какво ще кажат другите и дали ще се обидят или няма да се обидят, ако не им услужите, ако не им ходите по гайдата. Съжалението и милосърдието при него или отсъстват напълно, или се проявяват тогава и както той реши. Прекалено изшилените носове на върха преминават през трупове, но постигат целта си - не разрешават никому да ги отклони. При дявола това е правило, а при Христос - основен метод, като се изключат труповете... И Христос минава през трупове, но за да ги възкреси. Понякога около Него е пълно с трупове, минаващи за живи хора, които се мърдат, мъдруват, и имат "постижения"...

Сега и на вас - тъжничките и смешничките, които постоянно изпълнявате чужди поръчки и желания, колкото и да са велики, казвам: престанете да се претрепвате от услужливост и работа и застанèте поне веднъж на собствената си пътека. Направете това, което ви казвам в беседите - това, което не е направил и няма да го направи до края на вечността никой друг. Намерете самите себе си; или ако вече се познавате, тръгнете гордо напред с вдигната глава и престанете да пъшкате заради други хора, а потърсете сродните си души.

Който направи това и тръгне по тясната и стръмна пътека, ще остави другите да правят това, което мислят, че е тяхното желание и работа, и няма да им налива повече вода в мелницата.

Ние сме призвани да вървим по собствен път твърдо и смело и да помагаме на другите, само ако не ни отклоняват от него. В този път ние вървим и с други, които са си избрали същия връх и временно им е приятно да вървят след нас, докато намерят собствената си пътека. Така е: който още не е открил себе си, [нека] да върви след друг, по неговия път или пътека - но към върха, не към блатото.

Това искам да ви кажа: дори и спасителите на Словото в ръкописен и печатен вид, дори и най-преданите майки не изпълняват своята единствена, индивидуална програма. Те ще получат своя подарък от Учителя и от Природата, че са им предани, но после Те ще поискат от тях да намерят това Слово, това Дело и този Живот, които могат да извират само от тях и от никой друг.

"Вие по някой път сте двойнствени и тройнствени в своите прояви." (т. "Господар и слуга" Урания98: 263 л. "Двата вида пеене" от 3.01.1936 г.)

"Същинският човек - този, който постига, - той е неизменяем. Той всичко изменя, но сам не се изменя." (Пак там, стр. 76, л. "Неизменното в човека" от 25.10.1935 г.)

"Човек, който иска да се самовъзпитава, трябва да дойде до едно прозрение: той трябва да развива в себе си чувство на сигурност." (Пак там, стр. 21, л. "Чувство на сигурност" от 2.10.1935 г.)