1089.1999.07.16 По-гòрен от ученик

Книга 31


16.VII.135(1999)

Черноморски бряг, Яйлата

ПО-ГОРЕН ОТ УЧЕНИК

19,38ч.

          Божественото учение на една планета, в един свят, се проектира по различен начин в различните народи и епохи. Но повечето от вас знаят, че всяка следваща изява, извираща от Духа, синтезира пре­дишната и всички предишни напълно, като дава и нещо ново. Новото отговаря на потребността на космическия момент.

          Който знае това, не се стреми да реставрира една стара система в нейния чист исторически вид, освен с научно-познавателни цели. Съществуват и такива опити, повече или по-малко успешни, но при тях опасностите са повече от предимствата.

          Днес всички предишни системи, дори и създаде­ните от Мировия Учител, представляват изкорубени и продънени кораби, отдавна потънали на дъното. Някои изостанали души и самодейци измъкват с не­вероятни усилия тези останки на повърхността и ги облепят с нови, модерни обвивки, привлекателни за окото.

         

Такъв макет, колкото и да е шарен, ще поплува известно време, докато картоните се пропият с вода. В някои случаи подобна развалина, реставри­рана от някой самодеец, само външно остава на по­върхността няколко месеца или години, а в редки случаи и десетилетия. Лошото е, че от борда и на пристанището викачите на тази атракция посто­янно канят все нови и нови клиенти да се качат на този картон, докато призракът на старото учение се разпадне и ги издави.

          Самодейците и духовните сукалчета се позна­ват по това, че не познават силата на Учителя в последното Му идване на Земята. Те не виждат и не разбират, че Словото, което идва чрез Него, и фор­мите, които създава, инкрустират в себе си и всички елементи на старите Му изяви без изключение - до последния скъпоценен камък. Това е така, понеже за­коните на Божествения градеж във времето и прос­транството изискват всяко предишно постижение да се съдържа в кондензиран, но цялостен вид във всяко следващо. Ако днес ученикът разбира, че изуча­ването и прилагането на Словото, дошло в Бълга­рия, е последната и най-съвършена изява на Бога на 

Земята, ако играе редовно паневритмия и участва в специфичните форми на братския живот, които сме дали в този век на българите, той ще се изненада и ще види, че новият кораб на Божественото Учение е построен в голямата си част от всичките елементи на предишните Божествени Учения.

          Ако става дума за материали – така е. Но фор­мата на кораба и взаиморазположението на тези елементи сега са съвсем други.

          Ако днес някой духовен гений или адепт извлече от дъното кораба на херметизма, кораба на зороас­тризма, кораба на древното християнство или сред­новековното богомилство и успее да реставрира този кораб съвършено и напълно автентично, всеки от тези кораби ще заплува прекрасно и няма да по­тъне никога, защото Божествените форми са вечни. Те са проектирани съгласно съответното време и историческия момент и отговарят на техните осо­бености, но по същество всеки кораб на един истин­ски Учител отпреди хиляди години плува и днес и ще плува до безкрайност и в най-далечното бъдеще, по­неже е създаден от Него. Тези кораби не са музейни експонати в архивите на миналото. Те наистина 

Една от пещерите по брега на Яйлата, където дойде това осияние и където едно преспиване върху сено или слама може да промени радикално много съдби и да предотврати големи нещастия, ако хората имат отношение към Тройновселенските токове.

плуват и до днес в просторите на всички вселени и спасяват и превозват милиони души до мечтаните брегове на рая.

Това обаче на Земята още не е постигнато, тъй като почти всеки слуга или матрос от вашите подобия на Божествените кораби постоянно пали огън по палубата и по пода на каютите и чупи с умс­твени брадви и сърдечни чукове корпуса им, за да създаде от тези превъзходни материали някакво собствено, мизерно корабче, където да стане цен­тър на внимание. Там по-изостаналите души почват да му се кланят като на "велик реставратор и конс­труктор".

          Тези нищожни проповедници и резачи-разбивачи изхождат от мисълта на гордостта и честолюби­ето, че корабът на Мировия Учител е "остарял" и че те могат да покажат на света нещо ново.

          Да бъдеш корабостроител, проектант на 

Божес­твен плавателен съд – това е плод на послед­ното, най-високо посвещение. Това означава в про­дължение на хиляди години да си бил велик страда­лец, велик учен, известен или неизвестен гений, све­тия, пророк, апостол, мъдрец и мистик. Ако наис­тина си бил такъв, ти ще си изградил съответните висши тела и това ще се отрази в черепа ти, на ли­цето ти, и в хармонията на тялото ти съвсем точно.

          Сега какво става? – Хора, които още не са били слуги и прости матроси на екипаж при опитни корм­чии и капитани си вирват неизработения нос или на­тежалия нос от самомнение и решават, че ще кори­гират и допълнят Учителя си, понеже Той бил малко оглупял и остарял... Но най-некадърните от само­дейците и най-горделивите и тщеславните решават да сглобят кораб или самолет от изгнилите, ръждя­сали части на отдавна потънали превозни средства. Даже Божествените материали се развалят, когато не са в движение – липсата на движение и живот превръща Божественото в посредствено. Душите на неопитните неофити, които се качват по такива гнилòтини и сбиротоци, боядисани отвън като пъ­

туващ цирк, са обречени на гибел.

          Това беше мрачната картина, която ви обрису­вах. Тя е само за размисъл и предупреждение. Но има и светла, обнадеждаваща картина, която дава пра­вото на всеки човек с искра Божия да строи малки или големи кораби според възможностите си и да кани души на тях. Тези кораби обаче не трябва да бъ­дат имитация на нещо познато, но трябва да отра­зяват до последния детайл особеностите на вашата монада. Тогава Бог ще ви признае за истински творци и няма да ви съди за съчиняване на пародии и плагиатство.

          Всяка човешка монада съдържа творческата сила и мощ на Божествeния Дух  да създава спаси­телни кораби и светове по свой образ и подобие. Чо­векът с искра Божия не може да посегне на един ко­раб с чук или трион, да открадне от него основни или периферни части и да ги вгради в една конструкция, която ще потъне. Интегралните кораби с части от предишни Божествени системи и учения могат да се строят само от ученици от Пето посвещение и от Учители, защото те знаят под какъв ъгъл и в какво взаиморазположение да ги монтират, така че да от­

говарят съвършено както на миналите, така и на най-новите конструкции. При това, те имат достъп до оригиналните записи и филми на тези предишни изяви на Бога на Земята и затова не разчитат на изтърбушени и редактирани писания, съставяни от самодейци с търговски и ритуални цели. Това са уче­ници и Учители, участващи в пълнокръвния живот на Школата на Небето и на Земята и в момента, по­ради което постоянно изявяват Словото и Делото, Живота в най-новите им форми и краски - и всичко това става пред очите на Учителя, Който е жив. Останалите, самодейците, дори и когато са чисто­сърдечни и безкористни, са като мравки и животни пред очите Му и очите на Небето, и Ние виждаме как те изваждат едни изречения от Словото, а други въ­обще не разбират и не оповестяват, и с тези тухли строят странни здания с тяхната собствена физио­номия, въвличайки душите в капан, с авторитета на Учението.

          Досега това беше само един увод, предназначен за по-изостаналите души, които се качват на сби­ротоци или на някоя изкарана току-що на повърх­ността духовна гемия от миналото с провиснали во­

дорасли и миди от векове. Балоните, които надуват в нея, за да не потъне, изискват много силна амбиция и тщеславие, които за известно време подържат по­добна измишльотина на повърхността, а глупавите идват и се качват на нея, с надежда за дълъг път.

          Аз мога много точно да ви покажа къде днес в паневритмията, в пентаграмиката, беседите, брат­ството и Школата са вградени до един, непокът­нати и действащи, елементите на Полукс, Хермес Трисмегист, Рама, Кришна, Зороастър, Христос, Боян Мага и пр. Смирените знаят това със сърцето си, и изучавайки и прилагайки формите, дадени от техния Учител сега на Земята, съзнават, че са на палубата на най-съвършения и най-нов Титаник, който няма да потъне и остарее никога. Учението и методите, които са ви дадени в България през този век, синтезират всички предишни Божествени ме­тоди без изключение, включително и методите на Божествените изяви за много векове напред, и за­това ви казах, че в този вид те са достатъчни за развитие и спасение на човечеството през следва­щите 4000 години. Ето защо, имайте наум, че всеки, който претендира, че е дошъл само няколко години 

или десетилетия след Учителя, за да сложи учени­ето Му "в архив" и да го нарече "стъпало" към него­вото собствено учение, не е нищо друго, освен една самонадеяна и сляпа мравя, не виждаща гигантския ръст на Учителя и истинските Му ученици пред себе си, които, при все това, гледат да не я настъпят. Тя ги щипе до кръв, тях ги боли не само лично, но и за душите, които се събират около мравята, но не я настъпят и ù правят път, защото такива са крайно необходими в пътя на сляпата еволюция, макар и много бавна. Ако Учителят или Негов ученик нас­тъпи такава мравя или почне да разубеждава после­дователите ù, той ще се превърне също в дребно, агресивно и просто насекомо, разобличаващо чуж­дите учения и възприемащо болезнено случаите, ко­гато не му се покланят.

          Ние сега не искаме да обезсърчаваме изследова­телското, творческо начало във вас, но ви молим да си помислите: не е ли по-добре да се качите на палу­бата на най-надеждния кораб, вместо да си правите лодчици от отпадъци, извадени от дъното или нап­равени от мъртва духовна синтетика, без понятие за Божествено конструиране и водене на кораба?

          Ние сме ви казвали, че основната добродетел във века на Водолея е да бъдеш ученик. Творчест­вото е велик импулс, но за него имаше други епохи и предстоят други епохи в бъдещето. Сега е епохата на ученичеството. Това не значи, че ученикът не трябва да бъде и творец – ученикът е бил гений не­еднократно в еволюцията си до този момент. Но у истинския ученик днес творчеството се проявява само в една малка част от времето му. Вземете за пример Индия – тя и до днес е най-добрият образец. Рядко се случва някой професионален творец или творец по дух днес да бъде добър ученик като индий­ците.

          Ученикът не притуря и половин буква към Сло­вото на Учителя си и не дръзва да размества думите и изреченията Му. Той не въздейства на околните с набори от цитати, измъкнати от Словото тенден­циозно или с плиткоумие. Ученикът има смирение и съвест и затова копнее на първо място да изучава Словото в оригинал, а не да го "пресътворява". Пре­сътворението иде едва в най-високите класове в Школата, след като ученикът векове и години наред е бил стажант. Главното щастие на ученика е да 

бъде обожател, последовател, служител – като влюбения, - а не изтъпанчен лектор или оратор пред другите.

 Има и по-многостранни ученици, които успяват да съчетаят смиреното ученичество с бурното лично творчество и пресъздаване. Учителят обича и закриля с особена обич, награждава с особено умиле­ние този род ученици, защото те не са сковани от наизустяване и подражателство. Ако човек е такъв ученик, но ученик на Учителя, а не на егото си или на някое допотопно учение, на някоя модерна окултна синтетика, миришеща на найлон, той ще постави ученичеството на първо и преобладаващо място, а собственото си творчество ще овладее в рамките на времето и мястото, които му е определил. Твори ли, води ли, показва ли се, организира ли днес някой повече, отколкото изучава, той е или горделив и тщеславен човек или някой гений от миналото, но нощем ние не го виждаме на упражненията и лекци­ите на Небето. Такива ние не каним и в по-вътреш­ните кръгове на Братството и Школата на Земята и няма да ги видите дори и в Общия и Младежкия окултен клас, освен когато класове с това име са ор­

ганизирани от самодейци като тях. За участие на експанзивни и самомнителни в Евродоровия клас не може да става и дума.

На теб Йезуùл – жива проекция на Божестве­ната Иисула – сега ти се дава пълна свобода да инк­рустираш върху стените на Божествения кораб еле­менти от Божествените учения и движения, които са ти присърце. Това е велика стратегия и велика милост на Главния Конструктор и Художник, Който покрива половината от стените на кораба с бели листи, за да могат да се упражняват учениците. Учителят знае, че всеки истински любящ ученик е способен да инкруститра със стари и нови елементи такава автентична и същевременно уникална кар­тина, каквато не е дал и сам Той. Щом види, че някое скромно негово дете от Школата Го разпознае като единствен и признае кораба Му за съвършен и непод­лежащ на допълнения и корекции, защото е кораб на Миров Учител, тогава Той дава на ученика си една стена в салона или в каютата или един лист от об­шивката на парахода, за да инкрустира там гениал­ността на прозрението и творческото си озарение, без да се подписва.

Има един закон, едно чудно тайнство на един­ното цяло Учител-ученик. Когато ученикът открие нещо ново и го изяви по нов начин и то се окаже в хармония с Любовта и Истината, тогава Божестве­ният дизайн и конструкция на кораба под обшивката или стената, където е рисувал ученикът, се прекон­струира и сама преконструира отчасти новото тво­рение, като се получават два нови, взаимни шедьо­въра: един на повърхността и един - за ясновидците. Защото истинският Учител се отличава по това, че копнее ученикът Му да открие и сътвори нещо раз­лично от това, което е научил. В епохата на Водолея обаче подобни творчески ерупции у ученика са само редки доминанти, за разлика от неудържимия и неуп­равляем поток на експанзията в обикновения творец. Ученикът копнее първо да бъде при Учителя и съу­чениците си и да учи и живее заедно с тях. Не само копнее, но и го прави.Който живее за творчест­вото си, за света или предимно за близките си, за астралните си предпочитания или обвърза­ности, той още не е ученик.

Йах, йаиллах, йайллавах!

Сътворяващият живот и същества е по-горен от сътворяващия Слово, по-горен дори от ученика.

 - Последното изречение изглежда непонятно и абсурдно за нас. От всичко, което знаем досега, сме стигнали до разбира­нето, че Словото, истинското Слово, произтича от Отца и Христовия Дух. Първата част на тази мисъл е малко по-по­нятна за нас – самият живот и сътворяването на живота е целта на съвършенството, а Словото само води към тази цел. Но как може сътворяващият Слово да е по-долу от уче­ника?

- Това е най-новият, последният абсурд, които ви поднасям. Няма да ви обяснявам всичко. Остава за размисъл. По-будните могат да се съберат и да по­говорят по тоя проблем – сигурно ще получат прос­ветление по въпроса. Но ако само поговорят, ще зап­риличат на всички останали, които не се интересу­ват от Делото и Живота. А най-некадърните ще си го обменят по Интернет - и пак ще отложат общия живот и радост за неизвестни времена…

ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 32

uralonii@abv.bg    holzelohim@gmail.com    inolaria@abv.bg 

anhira@abv.bg