1109.1999.11.12 Инструменти, народи и обители

Книга 32


12.XI.135(1999)

Бургас - Изгрев

ИНСТРУМЕНТИ, НАРОДИ

И ОБИТЕЛИ

(Импулсатор - Уралоний)

ВЪПРОСИ ОТ ПРИЯТЕЛ:

- В настоящия космически момент кое е най-доброто, за да има благословение при заниманията ми с цигулката?

12,38 ч.

- Свободата. Живот в самостоятелно жилище.

Сън: голям,червеникав акордеон, с добавени два инструмента към двете му половини отгоре, т.е. съчетание на клавишен с духов инструмент. Какъв е символът, какво дава това?

- И в двата случая инструментът е духов, щом е орган или акордеон. Само че единият въздух се изкарва с механичен натиск от механично устройство, а другият идва от дробовете.

Духовите инструменти са символ и магическо средство на пророците, а ударните – на посвете­ните от ат­мическия свят. Пророците идват от при­чинния свят. Те са тръби на Провидението.

Флейтата, фаготът, пиколото, английският рог, обоят – това са самотните пророци, които се мъчат да предадат Духа на Бога на цялото чове­чество със собствени усилия, от дълбочините на душата си. Най-съвършените от тях могат да сви­рят и в дует, и в камерен състав, в оркестър, в опера, понеже признават колеги и диригент и имат еволюцията да се координират с тях. И моноконцер­тите имат своите вир­туози, но ако свирачът свири добре само когато е сам на сце­ната и независим, на него му предстои още дълга еволюция.

                Има и обратни случаи: виртуоз и импровизатор от бъ­дещите векове, който не може да бъде следван от никого на Земята, докато е жив. Тогава ние стих­ваме и слушаме соло: няма диригент или музикант, който може да го следва.

Органът е символ и оръжие на църквата, на ду­ховното общество, на цялата ангелска йерархия. Затова най-истинс­кият органист би трябвало да е патриархът или папата, ако те се съобразяваха с оригинала и с най-последните произве­дения на Ком­позитора. Но тъй като те не се съобразяват, ес­тествено е да мънкат и да се клатят от слабост на прек­лонна възраст пред милиони вярващи, понеже ор­ган без Слово и Дело и без ремонт от Майстори е обречен.

Акордеонът е локалната църква в някое градче или село, малката духовна групичка от сродни души и духове или даже духовното семейство, което е в пълна хармония. Помислете сега: защо във Франция и Русия акордеонът е тъй разпрост­ранен сред народа, защо устната хармоника е любим инстру­мент на американците?

Случаят с хармониката е малко по-различен. Там пръс­тите не взимат участие, както при другите духови и неду­хови инструменти – по това тя най-много прилича на пее­нето. А певецът е жрец на са­мия Тот – на Отца ни. Ностал­гията по свободата и вечерния простор, когато всичко живо спи, а ние сме тръгнали да дирим Истинското Злато – ето пе­сента на устната хармоника, която отеква сладко из пре­риите! Да бъдеш пионер в търсенето и открива­нето на Бо­жественото – това е ролята на истинс­кия американец, който вече се ражда на света. Един ден Седмата Раса ще залее света, след като струн­ните души на Шестата Раса – славян­ството - при­мирят и обединят човечеството.

От всичко туй следва, че инструментите са свързани с един свят, пръстовите – с друг свят, ду­ховите, ударните и струнните – с други. Всички те се отличават от певеца по това, че използват ръ­котворни изделия за извличане на му­зика. Оттук те споделят част от кармата на производителите и слушателите на инструменти, но голяма част от тази карма се претопява, ако музиката, която се ражда и слуша, е Божествена. Погледнете роговете на една адска китара, която обслужва господаря си. Нали всеки инструмент и изпълнител трябва да е образ и подобие на онзи, който го е вербу­вал?

Ти сънува червеникав акордеон с устройство за едновременно духане. Преведи си сам символа: дава ти се изпълнителска и координаторска сила в един микросъстав на любовта, който върви едновременно и по Божествени, и по духовни ноти. Такъв инстру­мент на Земята още няма – освен изобретенията на отделни улични изпълнители, които са виртуози на интеграцията.

 Досега малцина са постигали интеграция между духов­ните и Божествените школи – връзката им е разкъсана още от грехопадението. С този акордеон ние се надяваме някой най-после да обедини официал­ното и фактическото Братс­тво, да стане мост между духа и душата, които в него вече са пред же­нитба. Иначе нещата вървят на самотек: в църк­вите и братствата нямат и понятие за истинските двига­тели на прогреса или ги анатемосват от рев­ност и злоба, а тайните Посветени странят от ор­ганизираните дейности, защото там е каша. Трябва да се яви един свирач и акордео­нист едновременно, който да влезе във връзка с ръководст­вата на офи­циалните духовни общества и да ги просвети за Си­нархията, а на побратимите и посестримите си от кос­моса да преподаде урока как се участвува хармо­нично и весело в традициите на простия народ, който вярва повече на офи­циални дейности и ръко­водители. Весело, с килната шапка, танцувайки за­едно с тракториста и акордеониста…

Някога ще ти обясня как точно се свързват в момента будическото и атмическото ти тяло и каква роля има в това свиренето на цигулка. Цигула­рят, виолистът, челистът, контрабасистът и пр. се свързват пряко с ясновселената, понеже работят повече с дясното си полукълбо, отколкото с лявото. От тях можете да научите тайни на сърцето и ду­шата и пътищата за намиране на Сродната Душа в Трите Вселени, напълно неизвестни за изпълните­лите с две ръце. Даже и пианистът-виртуоз не е толкова проникнал в светая-светих на Мировата Душа, както струнните майстори. Ако свиреше само с лява ръка, пианистът и органистът щеше да гони по петите цигуларите.

Затова пък тимпанистите и пианистите, майс­торите на чинелите и Божествените познавачи на камбаните и кси­лофона имат мощта да избиват протони направо от атмоса, могат да просят из­пълнение на молби директно от Господаря на Волята Божия. Те са белите маги на сцената на Битието и чрез тях Бог работи за въдворяване на Царството Божие на Земята. Отидете с един майстор на удара от оркестъра при един генерал или един президент – и ще видите как той вед­нага ще подпише мир! От едно вярно и вдъхновено чукване на чинелата на един концерт понякога зависи прекратяването на една война или пренареждането на планетите по нови ор­бити!

- Защо в Отовишки циркус на Рила е така неприятно усе­щането? Езерото към какво е вход и пречи ли замърсяването му?

- Това място е много специално и там се отива сам или с човек с особени пропорции на тялото. Ако отидете отпаднал и със стар човек – или ако вие самите сте в старческо наст­роение, - има опасност да се състарите още повече. Когато посетите тази свещена обител с подходаящ човек или подхо­дяща малка група приятели до 28-годишна възраст, имате шанс да се разхубавите и подмладите.

Предаността има други места за посещение – но не и това. Тук силите се възбуждат положително, само ако сте с млади и много красиви хора или ако самите вие отговаряте на мерките на младостта. Самите младежи, които биха прека­рали там с един Посветен, имат шанс да запазят младостта и не­винността си до края на живота - и да помъдреят и вля­зат в Школата незабавно.

Естествено, че чистенето на този храм се от­разява веднага върху пробуждането на младите души и върху подм­ладяването – на старите.

Сега не е нужна много памет, за да се сетите, че Ото­вишки връх и околността му са свързани с отвселената, за която ви е говорено отдавна. Мла­достта иде от неангажира­нето, а помъдряването – от вкуса. Това са доминанти на от­вселената, с ко­ито отците са на "ти". Но не когато са сами, а ко­гато скитат там с представителки на яровселе­ната. Там действа славянският Бог Ярило, за който яркостта на преживяването и раждането на ярето са по-важни от кошма­рите (оригиналната дума от Елма беше “кошарите”, но Той заб­рани да коригирам сгрешената… - б.п). Огнението около Ото­вишки дял може да бъде стотици пъти по-силно отколкото другаде, но ако младостта и красотата пристанат на Сло­вото, а Словото престане да прави компро­миси.

    

Сега казваш: ама откъде да се намери мла­дост, жадна за Словото? – Това е въпрос, който ще се разреши, когато отците престанат да живеят с други. Отецът е мощен и привлича душите и вселе­ните от гигантски разстояния, за­щото си е осигурил голям радиус на Индивидуалното Жизнено Пространство. Отци, които живеят постоянно по чужда гайда и в чужда аура, оплешивяват.

 СТРЕХА И ВЕЧНОСТ

Да има някой, който е до тебе,

е жажда-нож и жажда древен лек.

Огнищата умират в мъртва пе­пел,

Но без огнище няма жив човек.

Но има ли и някой вътре в тебе,

Преставаш да си вечна пиета.

Тогава покрив общ не е потре­бен

И вътре в тебе тръгва Веч­ността!

Тогава близостта е само тъ­тен

И мълния, където има връх.

И тъй вървиш: за мъртвите безпътен;

За свойте си - звезда, и хляб, и дъх.

26.10.1996