605.1992.11.11 Правете и мълчете, мълчете и правете + дневник на единатора

Книга 18


11.XI.128(1992)г.

София - Изгрев

ПРАВЕТЕ И МЪЛЧЕТЕ, МЪЛЧЕТЕ

И ПРАВЕТЕ!

Воден  клъстър

Във всяко подобно микросемейство на водата кипи усилена обмяна: неизменно, ритмично и извънредно често от всяко нейно семейство един елемент отива на гости другаде, а на неговото ясто идва отвън друг. Точно затова водата е жива и носи навсякъде изобилен и пълен живот. Провидението няма да пусне човека навън от ада, докато сърцето и душата му не заживеят като Майка ни - Водата.

След 21,30 ч.

- Т(ойонус), няма по-хубаво нещо от това, да се отива на гости! Опасно е такова заседяване вкъщи и на друго място тъй дълго време! Не виждаш ли, че пак почна да те боли коляното? Уловките на пъкъла са най-продуктивни там, където някой не може да казва "не" и почва да се хваща на въдици, по-древни от брадата на Мойсея...

Моите правят гостувания постоянно, ако в собс­твения си дом не могат да приемат гости по своя воля и с честота, налагаща се от Божествения ри­тъм. Щом някой не иска да си отиде, отивайте вие - много са тия, които ви чакат! Само майката на Бо­жествена плът или Слово може да отглежда рожба не по-малко от 7 години, неотлъчно с нея. Но даже и Словото, неподплатено с Дело, съкращава седемте години до три максимум, след което напъните да се остава постоянно заедно почват да пълнят къщата с нокти, зъби и стъклени очи, а душата – с отчаяние.

Помолихте сега да бъда кратък. Най-конкретното нещо, за което съм говорил вече, сега повтарям: ра­ботете в пълна тайна не само от света и "братст­вото", но и от участниците в орфическите малки групи. Третият не трябва да знае никога къде и кога остават другите двама! Работа по друг начин е ра­бота наполовина, а понякога и антиработа. Та за­това, програмирайте си времето и обявете за срещи с даден приятел строго определени дни и часове, а с друг – други. Но никой да не знае с кого кога къде сте! Просто това си е ваше време и вие можете да си почивате сами, може да заминете някъде, може да поканите някого – ваша си работа.

Определени дни, които се повтарят ритмично с един и същи човек, са голяма сила, но ако вие мълчите като риби и никой не е видял, че той е дошъл. В про­тивен случай работата се разваля – духовете и стените имат стотици уши и очи.

Затворена тройка може да съществува и без раз­ширяване цяло едно прераждане – върши пълноценно работата на всички останали групи. Да, но това до­сега не е ставало насам, в тая област на вселената, понеже третият при вас винаги знае кой е вторият,  и обратно. Като ви е известно това, знайте, че ра­ботата ви ще издиша; но по-добре вдишване и из­дишване, отколкото напълно спукан плондер... Но, за да се събере повече въздух и да няма по-силно издиш­ване, отколкото трябва, нито по-силно вдишване, тройката трябва да се отвори и поне отсега ната­тък останалите участници да не са известни ни­кому, освен на всеки от вас поотделно – даже и всеки да одобрява на­пълно принципа и поведението на орфическата група.

 Всякакви разговори на тази тема са абсолютно забранени и споменаването на "тройка", "четворка", "шесторка", "осморка" или "дванадесеторка", незави­симо от мотива, проваля незабавно работата. Духо­вете знаят, че няма нищо по-опасно от тези думи и са поставили постове на всеки пети микрон разсто­яние, за да уловят подобна дума... Те се скупчват от всички страни със скоростта на ада, даже и когато някой каже: "Кой трамвай ще вземем сега, тройката или четворката?"... Като видят, че не става дума за най-силната "отрова", умъртвяваща за 5 седмици даже най-издържливите духове от пъкъла, те се разпръскват отново, но не допускат и най-незначи­телните случаи. [За тях е] по-добре това "разкарване", откол­кото да се отплеснат и някъде да се яви свобода в любовта или любов в свободата, които да не са под техен контрол. Затова - правете и мълчете; мълчете и правете! Веднъж прочел ли си в осияни­ето или в духа и душата си, че си свободен да жи­вееш напълно сам и да каниш когато когото си ис­каш; и направил ли си си подвижна програма, за да не свикват навлеците с някои дни, когато си си сигурно вкъщи - ти си вече "отвъд". Говоря в буквалния смисъл на думата. Видят ли такъв човек, ангел или божес­тво, Белите Братя го вземат отвъд и той се връща на Земята само проформа. Дава му се тъй сложно устроено съзнание, че с една милионна част от него да бъде перфектен в планетните си обязаности, а с всички останали милионни да бъде буден навсякъде, да живее навсякъде в Битието.

 Тройката трябва да става на двойка само по во­лята Божия. Преди всичко, трябва да става на еди­ница, защото самотният е най-голямата сила. Тройки, шесторки, дванадесеторки, 144-ворки – това са само упражнения за отделенията и прогимнази­ята. Аз, Учителят, Който Съм Отец в безкрайно множество, заедно с Отца живеем така: сам с всички; сам без всички; сам с някого от всички или сам с някои от всички. На самия никой не може да му се бърка! Той сам си решава кое е нужно в момента, за да бъде Битието Битие или Небитието – Небитие. Или Небитието – Битие... А когато се наруши тази свобода, Битието се превръща в Небитие.

Вие, когато видите, че животът си отива, знайте, че сте нарушили свободата на самия да бъде сам или с когото иска. Ако искате да сте обикно­вени хора, събирайте се по двойки, без да питате Бога точно с кого и докога. Ако искате да бъдете ученици, работете по тройки, шесторки, дузини и повече от дузини. Ако искате да бъдете Учители, работете сами с всички. Приближавайте отделни същества и групи по вътрешен импулс и ги отдале­чавайте пак по вътрешен импулс. Един ден ще ви­дите, че самотата е най-хубавото нещо, както е сам Бог Отец, Абсолютният, тъй като вън от Него няма нищо и никой.

Ам, Амоáм, Амрáм! - Преминèте през нечетните, за да стигнете до множеството! Преминете през множеството, за да стигнете да единството! А като се самоупоите от единство, Бог знае как да ви прати половинка – да ви направи двойчица, та да почнете за се делите, да станете мънички и да се примирите отново: от сладко към горчиво, от гор­чиво към сладко, от сладко към горчиво... Самот­ният, множественият, нечетният могат да станат егоисти, и затова тук пък илухимите са на стража – не на всеки пети микрон, а на много по-малки разсто­яния...