1123.2000.02.03 Да паднеш красиво

Книга 23


3.II.136(2000)

София – Изгрев

ДА ПАДНЕШ КРАСИВО

ВЪПРОСИ:

            1. Нееднократно Учителят съветва учениците Си да имат тефтерчета, в които да записват мислите, които им идват, случките в живота и сънищата си – с точно датиране, час и минута, ако може. При това положение как да се изпълни и съветът да не се пише – едно от упражненията в Школата за пробуждане на по-високи центрове?

            2. Защо Елма даде ориентация към още един град, а поканителят се отметна?

            3. Да се приеме ли като временен вариант една покана от приятел в София, с регистрация при него и съответно изкарване на новите паспорти на този адрес? Или да се изпълни импулсът за чужбина, след като тук не се явява възможност за самостоятелна база?

            Нали е казано за всичко да питаме, особено когато се касае за такива важни проблеми? Така могат да се съкратят десетки години отклонения и неприятности.

            4. Да се приеме ли работата в телевизията или онази във фирмата; или отново шофьор в градския транспорт? При силни и остри болки в сърцето и виенето на свят, уместно ли е?

            - Не съществуват никакви противоречия. Просто, при писане важат законите за Специалния клас и за осиянията; при писане след явен акт на Присъствие – за одеянията; при отказ от писане – на ожиянията. Небето се радва на всяка от тези форми и препоръчва те да се ползват свободно, да не се ограничавате. Мъдростта, Словото, Чудесата трябва да стигат до хората – по-добре в писмен вид, отколкото в никакъв. Понятна е жертвата да се пише, след като приятелите не си водят дневници, в които да отразяват всичко. Трогателни са старанията да се събират "трохите от Трапезата"; но защо самата Трапеза не е раздадена на всички страни? Знаете ли какво очаква Земята при [големи] скопления [натрупвания] от Слово в домове и складове? Фòрмата не е от първостепенно значение.

          Когато е казано "на автопилот", а пак се пита по старите начини, Ние предприемаме дезинформации и объркване на работите ви. Ще объркваме всичко и когато отново сте склонни да правите компромиси. Живеенето с някого изхвърля автоматично ученика от Младежкия, Специалния клас. При други се гостува максимум три дни в седмицата, рядко повече – и то при различни хора. В противен случай се появяват Семейните Дракони. Те не се появяват, сàмо когато има подвижно групиране и сгъстяване на съидейници, за да освобождават оборотни жилища. Докато няма такова съзнание, борете се да си подсигурите самостоятелен дом по човешките правила. Опасността за учениците-наемодатели си остава, но за учениците-наематели и хазаите им отпада, когато Братството и Приятелството не вървят. (Последствията в този случай минават върху приятелите, ако са можели да решат въпроса чрез общи усилия, но не са го направили. Тук не става дума за бази на отделни личности, но за бази на Словото, Делото и Живота – б.п.)

           

Оборотен дом за Словото се дава на човек на Словото за 7 години. Дом за бременни – за 9 месеца; дом за кърмещи – докато кърмят. Оборотен дом за Делото – това е културен център, в който помещенията и благата се ползват по списък и жребий по няколко графика – за часове, за дни, за седмици, най-много до месец – не повече. Пресрочилите губят право за участие за определено време.

          Оборотните домове за самостоятелните майки се дават на трезвенички и вегетарианки, имащи отношение към Словото, Делото и Живота - в духа на беседите, осиянията, одеянията и ожиянията. В бъдеще те ще се класират и по критериите на чистомера и антропологията на Учителя. Засега правете това чрез общо наблюдение.

- Как да бъде принуден да си излезе един мъж от оборотно жилище на Свободна Майка, ако се е загнездил там или на нея това е почнало да ù харесва? Да въведем командоси и "бèли барети", както в някои "християнски" общини?... Да заприличаме на хитлеристите и супершпионските общества от типа на "Матрицата"?... Ако една майка не е дорасла до потребността да живее сама с децата си, а бащата и приятелите само да ù гостуват от време на време, няма ли да бъде насилие над сърцето и душата ù тя да спазва правила, каквито днес има и в "Киндердорф"?

           

- Точно по тези причини и ние считаме, че е още рано на Земята да се въвеждат такива правила и мерки. Винаги рискувате да загубите братска собственост при подобни случаи – ако сте готови, може да правите опити. Насилие, поставяне в материална зависимост по идейни съображения – това е недопустимо.

          Ние наблюдаваме кой как живее и се бори в трудните условия на Земята. Готовите ги взимаме в райските светове. Така се решава въпросът!

          На въпроса ти дали да работиш пак за пари и какво точно, отново имаш пълна свобода. Много добре знаеш колко ти остава в един или друг случай. Някои хора не искат да разказват на близките си какво са преживели, за да не ги безпокоят и да не критикуват виновните. Има случаи, когато ученици са преминали през много по-големи ужаси и изпитания, отколкото един боен пилот, един каторжник или един тежко болен. Те заслужават пенсиониране не на 50, но на 25, 30, 40-годишна възраст. В напредналите цивилизации това се отчита. Но тук, при вас, даже най-близките ви хора нямат понятие какво сте преминали и разбират това едва когато паднете.

          Каквото и да прави, ученикът трябва да бъде честен и доблестен и да не живее на гърба на другите. Борбата е борба докрай, независимо кога ще паднем. Добрият ученик издържа не само себе си, но тайно подсигурява напълно най-малко още трима души. Това значи добър и силен ученик, но не всички имат такава етика, такъв гръб. Има и ученици-страдалци от по-ниски посвещения, които не могат да се справят с грубия живот или се борят, докато издъхнат. Важното е да живееш красиво – свободен и не на чужд гръб.

          Когато и да паднем, каквото и да правим, романът ни трябва да бъде красив. За това сме дошли!

          А ето и другият отговор на Учителя, който се падна при отваряне напосоки на тома “Ключът на живота” (Задруга'37):

            “И тъй, като ученици, вие трябва да имате нови схващания за живота, правилно да превеждате противоречията и мъчнотиите си. Да правите правилен превод на дадено противоречие, това значи да намерите посоката на своето движение. Да намери човек посоката на своето движение, това значи да определи за какво е роден, с какви дарби разполага, и да работи за тяхното развиване./.../

        Изобщо, всеки човек трябва да развива онези дарби, с които е роден, а не тия, които отпосле е придобил. /.../ Следователно, човек трябва да започне със силните дарби, вложени в него, и с тях да работи. Това означава определяне посоката на движението. Който е определил посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиите си. След големи и тежки упражнения, той веднага пристъпва към малки, за да се освободи от голямото напрежение, в което се намира. /.../ Когато енергията в човешкия организъм не може да се отправя към посоката, която ù е определена, тя създава известни страдания на човека. За да се освободи от тия страдания, той трябва да намери някакъв отдушник в себе си, чрез който да прекара излишната енергия навън. В това отношение музиката, поезията, художеството са отдушници, които спасяват човека от големи вътрешни напрежения. Щом се намери под натиска на някакво голямо напрежение, човек трябва да почне да пее, да пише, да рисува." (с.183-184, б.”Акустика на съзнанието” от 26.09.1928г.)

            - Как да се разбира всичко това в светлината на думите Ти: "Аз не искам твоите таланти, искам твоето страдание"? Не е ли същата причината, поради която Венно е провел волята на Небето преди 35 години да не вляза в Художествената академия; преди 25 години да бъда изгонен от Съюза на писателите и от най-голямото ни литературно издателство; и преди 20 години – от Комитета за култура? Острите болки в сърцето и виенето на свят могат ли да се дължат само на вечната липса на самостоятелно жилище, на интимен живот и на творческа професия? Дали Адлер е напълно прав, че без тези три бази човек може да полудее, да рухне? Няма ли по-дълбоки причини? Дошъл ли е най-сетне благословеният миг да не се потиска повече жаждата за изкуство и поезия? Това ли наистина е изходът, след като от своя страна духът пак е настроен за битка – след славните години в хамалството, миньорството, строителството, железничарството, шофьорствато?... Нефтените платформи в океана са пряко съучастничество на дявола, но има и по-екологична мъжка работа. Бр. Борис работù мозайка до над 80-годишна възраст, за да посреща нуждите си и да бъде независим и честен - така че, може да се дерзае! След като човек няма шансове да бъде професионално полезен с образованията и талантите си, не е ли по-добре пак да разчита на занаятите, които владее? Там поне има точни критерии – или правиш катастрофа, или не правиш... Вчера питах една бивша колежка пак за работа в тролеите...

          - Казахме: на пълен автопилот! Разбирай мисълта от беседите както искаш. Постъпù или не постъпù на работа. Важното е да е красиво. По принцип, се интересуват от нас, когато си заминем. Това е критерий за качество.

          Изкуството облекчава, но не спасява. Ако си гений на Любовта, изкуството облекчава само временно. Ако си гений на Мъдростта, философията и науката разтоварват духа ти само донякъде. Ако си гений на Истината, то работата и битката в света понижават болката само отчасти. Засега няма признание за такива гении и няма разпознаване. Още дълго ще бъде така.

          Гениите на Любовта ги разпознават само децата и много младите хора, които са още невинни. Понякога и по-възрастните, които вече са проверили своите вкусове и теории. Гениите на Мъдростта ги разпознават само хора с определена френология – другите си избират идоли с глави като техните собствени... Гениите на Истината се разпознават само от хора без лична собственост.