1222.2007.10.17 60 милиарда "Отче наш"

Книга 36


17-20.Х.143(2007)

Витоша, София

60 МИЛИАРДА "ОТЧЕ НАШ"

           

            От началото до края на този текст всяка буква, дума, ред или пасаж се превръщаха сами в червени, въпреки упоритите усилия да се правят сини, което би трябвало да значи, че са обяснителни думи от съставителя. Та какво е това – изложение на последовател, холизация или някаква смес, остава за доизясняване. Все пак, поради преобладаващата човешка интерпретация и стил, остава с размер 12, а не 14:

От всичко, което знаем за Божието Слово и изпълняваме в Божието Дело, живеем го в Божествения Живот, следва, че всяка душа с искра Божия има свещения импулс и право не само да съхранява и разпространява Слово Божие, но и да го изменя и сама да излива Слово. Строгите предупреждения на Учителя през вековете да не се пипа и буква от оригиналното Слово Божие, идващо чрез Него, и че всяко преиначаване е кощунство, наказуемо с тежка карма си остават в пълна сила; но в пълна сила е и законът за вариациите и творчеството, практикувани от учениците Му през всички времена и доставящи низказана радост на Учителя. Това е главен метод на Бога като Баща, извор на безмерно щастие. Той пронизва от начало до край дейността и упражненията в Младежкия (Специалния) Клас на Учителя и по-горните. Борците за чистота на автентичното Слово са напълно прави в лявата част на уравнението, но някои от тях елиминират дясната, понеже не са още ученици и не присъстват в Специалния Клас - горе на Небето и долу на Земята. Тези, които се обявяват за "единствени наследници на Словото и Делото", имат определени френологични, физиогномични, корпологични и социометрични белези, по които ги разпознаваме, че са най-много на Трета степен от външния кръг на Пентаграма – обикновени хора на външното познание; а когато са на четвърта, изтъкват само и единствено себе си и не се свенят да утвърждават името си. Най-високото ниво на книжовника е да стане добър познавач на даден феномен – на практика организатор, издател, академик или професор, - но в него центровете на гнева, завистта, злобата, омразата, себичността, тщеславието, конкуренцията, грубостта, безпардонността и пр. може да са са все още доминиращи. Той още няма нищо общо със светията, който има перфектно лице и тяло до последния миг на живота си, нито с ученика от Школата на Христа, постигнал и проявяващ неуморно плодовете на Духа: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23). Измежду споменатите Божествени добродетели, такъв светски човек може да претендира само за "вярност", но това не е вярност към пълната палитра на Школата, включваща и творческата свобода на ученика да прави текстови, музикални е други варианти на всеки феномен, даден от Учителя и да твори напълно нови. Това не прави чест на догматика, защото не знае за основната дейност в Младежкия или Специалния Клас, където Учителят постоянно прави упражнения с учениците си да транспонират индивидуално формули, молитви, Слово Божие, музика, упражнения и какво ли още не. Затова Той се радва като дете, когато някой се е откъснал възможно най-надалече от матрицата, макар и дадена от Него.

Би казал някой, че на това има право само Учителят, но че когато Го няма на Земята, ученикът е длъжен да преговаря само даденото, и то във възможно най-автентичен вид. Това е вярно, но то е само лявата част на уравнението, валидна за хора, които са още във външната област на пентаграма или най-много в Първо Посвещение от вътрешната. Сетивата им не долавят Постоянното присъствие и действие на Учителя - не само на Небето, но и на Земята. В беседите Си Той непрестанно ни предупреждава, че един истински Учител никога не напуска Земята и стадото Си. Обаче обикновените хора не само вярват на сетивата си, но имат и сметка от тази илюзия, понеже така могат да развиват небожествени самодейности и считат, че не са наблюдавани и санкционирани. Тази древна стратегия на Небето и Господа е крайно продуктивна, защото и най-обикновеният начален и прогимназиален учител, взел изпитите си по методика дори с тройка, знае за елементарния трик да обяви свободен час и да се скрие да гледа кой какво прави. Това е много по-ценно за Школата, отколкото когато учителят е в час и знае как да респектира. В час той може да внедрява предимно познание, но етика и възпитание – в минимална степен. Затова в час той е преди всичко преподавател, а възпитател и учител е повече когато учениците не знаят, че ги наблюдава или когато са в междучасие, на екскурзия, на лагер, на празненство или бригада; когато посещава домовете на учениците си и местата, където те си играят, развиват самодейности или правят пакости.

            От всичко това следва, че и ние се наиграхме и наскачахме вече повече от половин век след представлението, което Учителят устрои с физическото погребение на телесната Си обвивка. Последователите и враговете Му оттогава са в "свободен час" – и продължават. Никой от нас не прави изключение, понеже сетивата ни са плътно затворени за Неговото ПОСТОЯННО ФИЗИЧЕСКО ПРИСЪСТВИЕ. Даже и когато Духът Му има някъде работа, Той и до днес оставя някой ученик във физическото Си тяло, за да не отсъства никога от Школата – ученикът Му предава дистанционно всичко, което става тука. Разликата днес е само в това, че Той сега е физически на Земята предимно в етерното Си тяло и че го кондензира във веществено само при определени случаи. Всички, които скачат и играят по чиновете и ги чупят или разместват както си искат, дълбаейки имената си по тях и ритайки съучениците си, които не ги признават или искат да учат, са само с пет сетива и неизработени центрове на Разпознаването, Благоговението и Милосърдието. Няма обаче такава леличка в детската градина или такъв начален, прогимназиален или гимназиален учител, които да не си изберат способни ученици, с цел да наблюдават и подкрепят другите и да им предават инструкциите на учителя. Те не са "порти" в жаргонния български смисъл (издайници), а са именно "порти" към Школата, Небето и Учителя. Един Миров Учител никога няма да си позволи да не ползва този главен метод, след като го е внушил на човешката педагогика още от нейното зачатие. И "приживе" (сякаш не е вечно тук и вечно жив...), и в момента Той има Своите явни и тайни кръжоци за по-способните и даровитите, а също и за изоставащи. Най-важното е, че те са доброволни, незадължителни. На консултации и в свободни кръжоци отиват само ученици, които искат да учат – не калпазаните, които минават с тройки, или "отличниците" с ярко его, които "си знаят всичко" и даже почват да събират собствени групички или тълпи, без да поканят Учителя. Няма как – те не Го виждат. Нямат и нюх за Неговите действащи асистенти под прикритие. "Взаимоучителната метода", въведена с огромен успех в ХІХ век от видния български Посветен, мистик, ясновидец, лекар, учен, изобретател и педагог д-р Петър Берон, днес се използва повсеместно в много учебни и педагогически заведения, но тя е родена в Школата, още когато първите ученици на Учителя са стъпили на тази планета и са се сдружили с коренните жители от Агарта. Тя е основна и в Пътя на Посвещенията, ето защо с Бога може да ни запознае само Синът Му, а със Сина Му – Негов ученик. Изключения просто няма. Всичко останало е полезна или вредна самодейност, развяване на бича, на егото, гордостта, користта, тщеславието или своеглавието.

            В духа на всичко това, което може да се подкрепи с хиляди мисли от лекциите и беседите на Учителя не само в България, но и от Словото и Делото Му през всички векове на Земята, както и горе, на Небето, ние сега можем да предложим още едно школно упражнение, което се прави от 2000 години насам в Школата нощем и се ползва нашироко из цялата вселена. Индивидуалните варианти на Господнята Молитва един ден ще достигнат до числото 60 милиарда, колкото са душите с монада в орбитата на планетата Анхира (Инлания, Земята).

 Резултатът от действието на една каноническа молитва, произнасяна еднакво от всички в дадено общество или на даден език, е общоизвестен в цялата история на религията, особено на "Отче наш" – тя прави чудеса. Но Великият Учител и другите истински Учители под Неговото крило винаги ни насърчават да импровизираме и собствени молитви, извиращи дълбоко от сърцето ни и повтарящи се или неповтарящи се след първия път. Те ни разрешават да правим колективни и лични варианти и на каноничните молитви, упражнения, мелодии и текстове, дадени лично от Учител. Това е абсолютно правило и закон в Школата и който го отрича, просто го няма нощем горе, нито на дневните занятия. Учителят изключително много се радва и когато интерпретираме Слово Божие чрез собствения си ум и език и когато провеждаме ново, живо Слово Божие. Който отрича това, никога не е присъствал в Специалния Клас и класовете над него, не присъства и сега; а може и да е враг. Неразпознаващият, вълкът-единак или предпочитащият живот или сътрудничество със смъртни може да не е активен враг, но като безразличен към Ятото и Ятата на Учителя също вреди, защото спира еволюцията си и развитието на други и не им дава шанс.           

            Ето един индивидуален вариант на "Отче наш", който има най-голяма сила за този, който го е съчинил, но в неизмеримата наука и практика на Братството и Школата из целия космос има и такова положение: една индивидуална молитва или интерпретация или Ново Слово Божие може да се ползва и от други, независимо дали вече имат собствени индивидуални изблици и варианти или не. Каноничните молитви и Словото на Учителя в оригинал свързват всички богове, ангели и хора, които ги произнасят и изучават и се опитват да ги живеят. Това става в съответна степен и с всички, които ползват една и съща, макар и съмнителна редакция на Словото или Делото, понеже там все пак плуват кристалчета Истина. Индивидуалната молитва ни свързва с Бога незабавно, директно и лично; а молитва или Слово, дошли чрез друг, ни свързват именно с неговата монада и с цялата му верига от сродни души в Битието, а оттам – пак с Бога, но под много красив, индивидуален, уникален ъгъл. Въвеждат ни в цяла неизвестна вселена и държава от вселени – неговата. Това е един от най-силните начини да изпълним завета на Учителя да разширяваме постоянно кръга на душите, които обичаме и които ни обичат, и да живеем и творим уникално, неудържимо и с всичка сила.

ОТЧЕ НАШ

(индивидуален вариант 64)

Отче наш, Който Си ни във сърцата,

 вече блести името Твое,

 вече е тук Царството Твое,

 вече пламти Волята Твоя,

 както на Небето, така и на Земята!

 Щастие насъщно

 даваш нам днес,

 колкото и ние го раздаваме

 на Твойте труженùци.

 В радост или притеснение,

 избави ни от недаване,

 защото е Твое Царството,

 и силата

 и славата,

 завинаги.

 Амин.

            Неканоничните варианти на каноническите молитви биват два вида: изоморфни и свободни. Горната индивидуална молитва е почти изоморфен вариант на една от българките редакции на "Отче наш" – със стремеж да се спазят ритъмът, броят на сричките и римите. Свободните варианти също имат сила, ако се придържат към основната идея, но изоморфните имат мощта да трансформират базовия егрегор в архетип – индивидуален или колективен. Въпреки че класическите молитви и класическото Слово Божие, дошли чрез Учителя и Учителите, не са егрегори, а архетипи, още от самото начало те се редактират и превеждат от несъвършени хора и така се превръщат в егрегори – повече или по-малко изосемантични и изоморфни с архетипа. Съзнателно или не, определени индивиди и кръгове имат сметка от превръщането на архетипа в егрегор, понеже по този начин могат да го експлоатират и да манипулират обществото. Така са се появили и тъй съществуват всички интерпретации, деноминации и секти, изповядвани и практикувани от смъртни хора. Смъртта обаче е немислима при боравенето с архетипи. Трябва да се подчертае, че архетип е всяка оригинална, индивидуална проява, която произхожда от Бога. Така, превръщането на едно полуархетипно и полуегрегорно явление като общоприетите молитви и редакции на Словото Божие могат да се превърнат отново в чисти архетипи, дори и когато са свободни редакции. Ако редакторът е свързан с Бога, то всяка негова редакция и изпълнение на канонична или неканонична молитва, Слово или Дело са архетипи и се разпознават по това, че даряват живот, щастие, висше познание и безгранична, безусловна свобода. Те не могат да бъдат експлоатирани от хората на материалната корист, на властническата драма или тщеславието. Тези архетипи имат алгоритъм за периодично и постоянно опресняване с нови варианти и пораждане на нови феномени, извиращи директно от лоното на Бога в човешката душа – нашата монада.

             Горният индивидуален вариант търпи безброй индивидуални редакции, както и самите "оригинали" на "Отче наш", но само ограничен брой варианти могат да станат строго изоморфни, понеже не са много подходящите думи, които са с приемлив смисъл, със същия брой срички, същия ритъм и същите рими като "оригинала". Така че изоморфната трансформация на егрегори и полуархетипни егрегори в неоархетипи не е по силите на всеки – нужно е озарение, поетическа дарба и майсторство.

            Освен това, има и варианти на даден Божествен текст или явление по кагегории. В случая се имат предвид окултните класове на Учителя и пентаграмните посвещения. Индивидуалният вариант на "Отче наш" в настоящия текст важи в най-голяма степен за учениците от Специалния клас (ІІІ Пентаграмно Посвещение) и за тези, които ги разпознават, тъй като там не се говори за Царството Божие в бъдеще време и защото е казано Бог да ни дава щастие само тогава и само колкото и ние го раздаваме на Неговите труженици. За учениците от Общия клас важи вариантът: "...колкото и ние го раздаваме на Твойте ученици".

В очите на Небето, ученик от Младежкия, Специалния клас, на Школата е този, който е вече труженик – не само чете, учи и изпълнява предписания, но и се труди за него, живее Словото на дело, особено във взаимоотношенията. За учениците от класа на праведните (І Посвещение) този стих би звучал така: "...колкото и ние го раздаваме на Твойте мъченици".

 По-горе пропуснахме възможния вариант за ученици от Второ Посвещение – хората, които си дават здравето, имота и живота за разпространение на Словото Божие и някои от тях вече сами Го провеждат на живо. Ако нямаше ученици с ранг на апостоли, Бог не би дал този дар на човечеството, Слово Божие да протича и чрез хора, които още на са Учители. Нямаше да има "Послания на Апостолите". А както се вижда, в цялата история на духовната култура на Земята няма нито една мъдрост, нито едно боговдъхновено Слово, наедно със Словото на Христа в Евангелието, по-вярно и по-прекрасно от думите на ап. Павел за Любовта пред Коринтяните. За учениците от Второ Посвещение в случая, засега не намираме дума, по-добра от "езици", ако трябва да спазим и римата - "...колкото и ние го раздаваме на Твоите езици". Това не звучи много ясно и поетично за тези, които не знаят, че ап.Павел е свързан с Небесните Езици и че в случая тази дума е синоним на Апостолите, чрез които протича Живо Слово Божие – Ученици от Втора Инициация. Това са всъщност единаторите, холизаторите – тези, които приемат и предават осияния, идентични по вярност и сила със Словото на Христа, понеже именно осияние или единение, холизация, са знаменитите думи, които лично Христос произнася чрез ап. Павел:

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, аз съм станал мед, що звънти или кимвал, що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание; и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако прeдам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. 4 Любовта дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето си, не се раздразня, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва на истината; 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада. Другите дарби обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са – ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

Всеки, който има понятие от пентаграмика, би могъл не само да търси варианти на "труженици" в цитирания израз "колкото и ние го раздаваме на Твойте труженици", но и думи, валидни за другите степени и посвещения, дори и да не се римуват с базалната дума "длъжници". А може и да съчини цялата молитва по нов начин, със съответни конкретни ключове.

За оглашените (посещаващите неделните събрания от 10 ч. и четящите беседи на Учителя с известен интерес, но все още вярващи на смъртни авторитети, егрегорни учения, църкви, ритуали и писания), важи общовалидният вариант за егрегорното християнство и нивото на хората от новозаветен тип - "...колкото и ние го раздаваме на бедни и вдовици" – или нещо от този род. Делението, дадено от Учителя: "старозаветни, новозаветни, праведни и ученици", има строго определени и съответни категории от мотивации, философии и ценностни ориентации, като не бива да се забравя, че под тия 4 категории са тия на езическите и адските учения. Мнозина от противниците, любопитните и дори от последователите на Учителя са задавали въпроса, как е възможно Учителят да изтъква категории над "новозаветните" – сякаш в християнството може да има нещо над Евангелието и Църквата. Проблемът е в това, че в тази категория Той не визира истинските, архетипните новозаветни, но егрегорните – тези, които изпълняват клерикални и даже езотерични християнски предписания, но не престават да си уреждат живота на Земята и да се борят за име, имоти, светски престиж, и да ги защитават, даже и да "правораздават" с методи на злото и да отмъщават. Те не са разбрали абсолютно нищо от Господнята молитва в пунктовете "...както и ние прощаваме на нашите длъжници" и "защото е Твое Царството, и Силата, и Славата". Царството, силата, славата, "уреждането в живота" и неприкосновеността на техния пай често ги свалят по-долу и от старозаветните, и от езичниците. Не че Учителят не се радва на ученика, когато е перфектен и в света и дори "богатичък" (има и такива пожелания в беседите), но при обикновения човек това е на първо място. По правило, той не оставя боговдъхновени, безименни и безплатни плодове за човечеството.

Наистина, на много места, преди всичко в Словото на Учителя, има пространни и дълбоки обяснения за мотивациите и начина на живот на адските хора, на езичниците, старозаветните, новозаветните, праведните и учениците. Това е море, океан от познание! Всички те и днес са около нас – имаме роднини, познати, приятели и пр. от всички видове. И всички можем да ги разпознаваме не само чрез физиогномия и френология, не и с формалното разбиране на Христовата формула "по делата им ще ги познаете", понеже често и най-благородните дела на хората имат егоистични мотивации и крайни цели. Много полезна е една българска поговорка, валидна като главен шперц и в Пентаграмиката: "Когато някой се не дава да го познаеш, гледай го къде ходи". Ако имахме възможност, като ясновидци или "съгледвачи", да надникнем в тайния живот на всеки през свободното му време, ще открием неговата актуална житейска мотивация и доминанта - ще разберем на какво ниво е. Защо той предпочита изцяло себе си или предимно себе си пред всички останали, дори и когато обслужва някого (то е, за да получи)? И защо Абсолютният Ключ на Безсмъртието е заложен в най-великото определение за Любовта ("Любовта не дири своето си")?

Всички категории хора под Ученика от ІІ Посвета дирят своето си – даже и тия, които раздават до пълно изтощение и сили, и живот и имоти. Насилникът и властникът - хората с най-ниска еволюция - налагат насилието си; страдалецът налага на себе си и на другите представата за "горкото аз", но когато е добре, почва да се "урежда" в "живота", с крайна станция - ковчега. "Книгозавърът" и неспиращият да говори, жадният за контакти и познание, налага на душата си и на другите неспирна активност на петте сетива и на своето многознайство; бащата, майката и творецът днес живеят само засвоите творения и тяхното лансиране, никога няма да лансират друг; повечето от класическите и живите днес его-светии се пазят от света като от чума и се пречистват денонощно, "за да не си измърсят аурата и да си спасят душата"(собствената); повечето от вярващите и "праведниците" са "единствено прави" и всички други са криви или не са от Бога – и пр. и пр. и пр.

Разполагаме с достатъчно текстове и примери за идентифициране на себе си и на хората къде сме в пътя, от гледна точка на Пентаграмиката. Но никога, в никой случай вече не бива да съдим и поучаваме хората от по-ниските категории, да се опитваме да ги привлечем към по-висока, ако те не са страдали достатъчно през вековете, за да изработят в мозъка си нови центрове и антени. Който мисли, че "уреждането в живота" е нещо много важно, нека го опита. Той няма още развит център на наблюдението и център на умозаключението, за да съобрази как изглеждат "уредените" в света и от какво са болни. Който ламти да издаде книгите си или да просперира на сцената, нека го прави – у него все още няма понятие за по-напреднали, чиито съкровища лежат под земята. Който дава всичко да плаща за вносни курсове или се занимава с йогически и какви ли не още езически, старозаветни и новозаветни системи, нека ги опита; който търси самозащита, сила, победа, първенство или власт чрез конкурси, състезания, съревнования, медитации, формули, упражнения, мантри, бойни изкуства и пр. – това си е точно за него, на неговия етап на еволюция. Който ни продава ценности и ни проповядва, че нещата трябва да се плащат, също го виждаме как изглежда, особено на старини. Всеки трябва да провери теориите си лично и да ни стане нагледно помагало.

 Болезненият въпрос защо Небето позволява на непълноценни, користни и амбициозни хора да преиначават Словото Божие през вековете и да го правят свой монопол, не е проблем за Посветените. Те знаят, че в словесните каши все още плуват зрънца от живо Слово Божие и че тази маскировка е главна стратегия на Небето. Учителят казва, че след 2000 години хората ще имат истинска култура и ще изнесат Словото и Учението на Христа в оригинал. Това обаче не обезличава изцяло труда на много пчели и осички из необятната нива на Словото, които събират прашец както могат и знаят. Истинско щастие, пробен камък за ученика е наличността на толкова много съмнителни "оригинали" и издания, понеже по този начин той може да провери вътрешния си глас, връзката си с Бога. Претендентите за притежание на "Словото в оригинал" не са тия, които са попаднали на една от седемте избелели и непълни разшифровки от седемте различни стенограми и я развяват като автентична, но хората, на които Учителят е дал дар да виждат и чуват направо в акаша и им е поръчал да сравнят седемте стенограми с нея, да реставрират Словото автентично. В една от книгите на Учителите се казва, че когато Посветеният редактира съмнителен ръкопис, не го прави сам, а вижда една светлосиня, светяща точка да се движи по редовете и да премахва сгрешеното, а една розова точка сама изписва правилните думи и части от текста. Посветените могат това и без стенограми и вълшебни точки, но допускат разпространението и на човешки, несъвършени варианти, понеже така Словото минава през монадите на стенографи, краснописци, ръкописци, машинописци, коректори и редактори и така се дава шанс за разночетене и разнотълкуване - дори с грешките и волните съчинения! Учителят практикува това от памти века, защото по редакциите и интерпретациите, по начините на игра на паневритмия и особено по грешките, Той опознава още по-добре кой ученик какви проблеми има, какви добрини и пакости може да направи, от коя йерархия идва, каква е доминантата на монадата му – дали обича повече обективната или повече субективната истина; дали е от тия, които могат да ги редуват и съчетават хармонично, без да ги противопоставят. Учителят не се дразни от грешките, но ги наблюдава и изучава с любов. Той е крайно е строг само към едно от най-голмите окултни престъпления – правенето на забележки и гледането с лош поглед. Към престъплението "унификация и приватизация на истината" от страна на амбициозен, злобен и смъртен човек.

Човекът без монада и оглашените от преддверието на Школата обаче се ужасяват до смърт от "отклоненията", преминавайки в яростни обвинителства и изтъкване на собствената си версия като "единствено вярна"; на персоната си – като "единствено избрана". Но това е една от първите "хватки" на Небето: по този начин то пресява истинските ученици от самозванците, самовлюбените, амбициозните, прокурорите. За настръхналите радетели за "чистотата на Учението" не е важно какво е тяхното собствено мислене и поведение, отговарят ли те на критерия за благост и неосъждане – абсолютен критерий за наличие на искра Божия. Острите съдници могат да бъдат, най-много, ученици от първи ранг – "праведници". Тук и в Школата тази дума за тях е в кавички, защото истинската истина и праведност е мека, блага, безконфликтна и безгранично толерантна; милостива, любвеобилна и многовалентна до безкрай. (Сравни с беседата на Учителя "Истина и благост" (18.ІV.1937г., том "Старото отмина") . Ако те искат чак толкова много да достигнат до извора на автентичното Слово и Дело Божие, щяха да са там, където То се лее и в момента и никога не е преставало. Тяхната нервност, себизъм, егоцентризъм и злост ги държат надалеч от Океана, който представлява Слепота за Недостатъците и Безусловна Благост – синоним на името "Бог". Ако се интересуваха от Учителя, Словото и Школата истински, щяха да престанат да се самоназначават за наследници на Учението и да размахват "разкрития" и обвинения, щяха смирено да се присъединят към хората, на които е поверен синтезът на седемте стенограми и прекият достъп до акаша. Нещо повече – чрез такива напреднали ученици се лее и автентично, живо Слово и Дело Божие, но то достига само до смирени и зрящи – учениците от Второ Посвещение нагоре. Тези Посветени не претендират, че единствено те имат право да редактират и разпространяват Слово Божие, а се радват на всички варианти и всички интерпретации, дори и на най-лошите, понеже сполучливите ни доближават до оригинала, а несполучливите, крайно свободните и дори манипулираните ни служат да разпознаване на духовете. Да не забравяме предупреждението на Учителя, повтаряно неведнъж в беседите, че половината хора в "братството" са от черната ложа и че ще ги разпознаем по това, че искат да ни наложат "единствено правата истина" – тяхната собствена. Както казва един немски философ, "в устата на жената (в случая разбирай астралната жена в човека, независимо от пола), логиката е не критерий, а палач".

Тези, които са чували за 5 или 6 стенограми и не знаят за Седмия Ръкопис, който ги синтезира, си мислят, че с право биха реагирали: "А къде е Седмата версия, защо не я изкарате на бял свят и не публикувате беседите според нея? Словото на Учителя е общочовешко богатство!" – Така е, но тези беседи през всички векове са крайният, Седмият, езотеричният клон на Словото, който се дава само на хора, които са разпознаващи, смирени, не продават Словото Божие и нямат претенции за коригиране на Божественото, за лидерство. Ако им се предадат в ръцете секретните ръкописи, те и на тях ще намерят кусур и ще почнат да ги изменят и продават, което е равносилно на самоубийство. Достатъчно е за несмирените да познават "демоверсиите" на Словото, които, все пак, имат всичко у себе си, за да оцелеят.

 Когато Учителят говори, Словото Му се разлага спектрално не само през монадите на стенографите, но и през призмите на всички присъстващи. Ако сте имали разговори с такива, всеки ще ви каже, че в еди коя си беседа Учителят е казал и нещо друго, което не го е чул никой. Великото щастие да си изчел и прокоментирал всички беседи със самите стенографи и всеки човек от истинското Братството, дава съвсем други измерения на Словото и води до оная точка, в която лъчите на Учениците се събират в едно, за да възстановят Бялата Светлина на Божественото. Така да се каже, "професионалната" версия на Словото е много скъпа и не се "продава" на всеки. Синтезът на цветовете в бяло води не само до информация, но и до действие. Именно чрез Седмата Синтеза на Словото Божие учениците, дорасли до Трето, Четвърто и Пето Посвещение, стигат не само информационно, но и реално до Просветление, Преображение и Възкресение. За всички под Трето Посвещение са валидни "демоверсииите" и "демо-проповедниците" на Учението, на места проядени от вируси до неузнаваемост. "Демо-" не значи само "демонстрационен" и "демократичен". Демократичният принцип на Небето е широк: всеки има право да развива самодейност дори в Словото и Делото, дори с всички възможни опасности и грешки. Демон-страциите и скандалите на ръбатите и чепати българи по повод "автентичността", палят менталните бомби на демо-ните в тях. Те обаче не знаят, че дори в изкривените версии наистина плуват Божествени кристалчета Истина. Там, където се е провряла грешка, непълнота или лъжа, тя е нарочно предвидена да стигне до точно тия хора, които ще пострадат кармично по строго определени, паралелни на тия изменения причини. Това е своеобразно "наказание" за грубите и самодейците за това, че не искат да разберат Словото и Делото като Разпознаване, Нежност, Обхода, Благост и Братски Живот. Те си представят Учението като индивидуално "подвизаване" или стереотипни духовни събрания, след което всеки си отива в стаята и леглото с кладенец към ада. Това е критерият: кой с кого живее или е упорито сам и си мисли, че живее; кой е истински сам с Бога и с кои хора живее от време на време – и наистина живее.

За нас сега е важно, че имаме пълната свобода да правим своите безкрайни по брой и различие експерименти. Затова тук ще бъде повторена още веднъж една от 60-те милиарда виртуални версии на "Отче наш".

ОТЧЕ НАШ

(индивидуален вариант 64)

 Отче наш, Който Си ни във сърцата,

 вече блести името Твое,

 вече е тук Царството Твое,

 вече пламти Волята Твоя,

 както на Небето, така и на Земята!

 Щастие насъщно

 даваш нам днес,

 колкото и ние го раздаваме

 на Твойте труженùци.

 В радост или притеснение,

 избави ни от недаване,

 защото е Твое Царството,

 и силата

 и славата,

 завинаги.

 Амин.

Виж на тази тема и осиянието "Раздаване, самораздаване и отдаване" от 28.VIII.137(2000) г.