петък, 18 ноември 2011 г.

1228.2008.07.18 Ала, или и елà

Книга 36


18.VII.144(2008)
София – Изгрев

АЛА, ИЛИ И ЕЛÀ
(Трите вълшебни думички на алохимите, илухимите и елохимите)
9,25 ч.

            Вчера сутринта, на една приятна малка екскурзия за изворна вода над с.Железница край София, започнаха да се долавят мисли от Школното Слово тази сутрин (за Небето сутринта започва след полунощ). Както е известно, и в четвъртък лекциите и бесе­дите продължават и никога не са спирали, но специално в този ден братята нямат физически достъп – присъстват само сестри. Ние можем за присъстваме само духовно или – ако сме пропуснали лек­цията по някаква причина – да я чуем по-късно.
            При чудното шуртене на чешмичката, чиято вода била бо­гата с желязо, сребро и злато; сред хора на пролетните птички и свежата зеленина наоколо и кристалния въздух, беседата на Учи­теля пред Извънредния Клас от 12,02 ч. след полунощ, тази сутрин започна да се оформя в съзнанието с отделни идеи и на части, тъй като в момента не бе определено да се продиктува цялата чрез записване. Този метод се използва от Небето за "диалогово осия­ние", при което за всеки елемент възниква Слово и обяснение с ва­риантите на индивидуалната монада. Това е не само приемливо, но и силно желано от Учителя. Той отдавна се радва на такива дуети, триа и камерни и оркестрални избликвания на Слово Божие, понеже солирането на Главния Виртуоз не е единственият начин.
             По-горе казах "12,02ч.", защото Неделният Клас има занима­ния всяка вечер от 10 до 12 ч, ако човек е заспал и се е озовал в Учи­лището, Евродоровият има практически упражнения от 1 сут­ринта, Специалният – от 3 ч., о Общият – от 5 ч. сутринта. Тай­ната е, че Извънредният Клас на Сестрите и Възлюбилите Бога и Ятото е не само в четвъртък вечер, но и от 00,02 ч. след полунощ. Има 58 земни минути време, докато започне Евродоровият. Така че дочутата беседа от Извънредния клас вчера сутринта, за която става дума, не е била от Словото в четвъртък вечерта, а от кос­мичните упражнения за летене и гнездене на този клас, които са предстояли в четвъртък след полунощ. По истинската система, денят от сèдмицата започва от изгрев слънце, а не след полунощ. Там лекцията се предава мисловно направо в полет или в "гнез­дото" - и не е обща, непрекъсната беседа, а отговори на въпроси на всички участници, и то в резултат на неща, които се преживяват в момента. Ако Баща ни отговори с осияние или одеяние на тези предварителни записки, то ще бъде синтез на следполунощните въпроси и отговори и беседата, която е проведена в четвъртък вечерта. Това е обяснението защо не бе поискано Слово от Елма през целия вчерашен ден.

Първата тема е била за
алохимите.

             За разлика от заглавието на темата в този текст, което се оформи преди малко, през цялата сутрин вчера първата българ­ска думичка бе "ало", а не "ала". И друг път сме съобразявали, а и Елма е говорил, че телефонната думичка "ало" е пряк израз на ало­химното начало в съвременния свят. Тя се употребява и в прякото общуване, когато искаме да пробудим съзнанието някому с по-нас­тойчиво обръщение. Алохимността на "ало"-то се състои в пла­менното желание и готовност за сливане и отклик, особено когато не общуваме само с един човек. Мисълта започна да открива още много думи с начално "а" или "ал" или в смисъла на "ала" и откри де­сетки, които отговарят напълно на алохимното начало. Оттук е и "Аллах, ален, и много други, отговарящи на Бог-Отец. Основният им смисъл е пламтенето, самодостатъчността, противопоставя­нето, изтъкването на разликите, буйната творческа любов, ради­алната любов към повече същества или към всички. Алохимът обаче още не е намерил единствената си сродна душа.


Естеството на алохима


Проблемът на алохима
Втората тема е била за
 Илухимите

            Относно думичката "или" е съвсем очевидно, че произтича от душевността и логиката на илухимите. Тук съществото живее само чрез избор на едно нещо измежду две или много. Изборът е ка­тегоричен, диалектическото снемане на противоположното е не­възможно, освен в духовен, а не в интегрален смисъл. Това е чисто женската, яйцеклетъчна психофизиология, при която всичко, освен най-силното или избраното, е неприето и отблъснато и трябва да умре. Дали отблъснатото умира, това е друг въпрос, но в първия момент то видимо умира или е жестоко наранено.
            Думичката "или" е свещена, когато касае истинските илу­хими и илухимното начало в нас, което прави избора си по посока на Високия и Най-Високия Идеал. Това подсигурява най-кристална, здрава и прекрасна наследственост, съдействие за раждане на съ­щества и творения с искра Божия. Главната им грижа е опазването на роденото, любимия и гнездото.


Естеството на илухима
           
            Затова илухимната доминанта е Сродната Душа, Сродните Души, Единственият Любим, Майката с искра от Бога. Тя харесва, избира и люби само съществото с най-висока еволюция от всички налични, а ако няма такова, търси го из вселената, докато го на­мери. Не се омърсява, не прави компромиси и смесвания със същес­тва, по-ниски от Принца, понеже тя се готви хиляди години за сре­щата си с Него. За нея не важи и е абсолютно нежелателна и не­постижима многорадиалната любов на алохимите и елохимите, които намират Сродната Си душа чрез постепенно попълване на пъзела около себе си с други сродни и даже несродни души, даже с врагове.
            За падналите илухими думичката "или" е също избор и съюз, но със същество от по-ниска еволюция. Падналият илухим, особено когато е на Земята, при всички случаи търси и допуска интимност с човек или нещо без душа или със слабо присъствие на Божестве­ното. И в това има заложен смисъл, то е една велика и бурна драма на човешката душа, за да се обгори от пожарите на несъвмести­мостта и конфликтите и да закопнее отново за Висшето. Не че алохимите и елохимите не правят същото, но падналите го вър­шат поголовно и за собствено удоволствие, а истинските – за да повдигат душите. Падналият илухим обаче зацикля само в един обект или един етнос, род и семейство, в една йерархия за години или векове, пиейки живот само оттам. Превключване на друг обект при него е невъзможно, понеже пуска дълбок корен, чието изтръг­ване води до собствената му смърт. Ако оцелее и има силата да се възстанови, падналият илухим се впива в друг обект, когото тор­мози и изсмуква до смърт по същия начин. Сърцето на падналия илухим трудно се отваря отново, а отвори ли се – пак се впива.


Проблемът на илухима

            Истинският илухим също следва само Едного и му е предан през цялата вечност, но той е толкова голям, че всички останали същества и любови се събират в едновалентната му любов. Тя е наречена още "водородна". От това се раждат безсмъртни деца, поради което илухимната вярност и преданост също са Божест­вени. Само не се надявайте да постигнете интимност с илухим по друг начин, освен ако не ви е съпруг, съпруга или майка.
            Относно глагола и призива "елà" и друг път сме чували от Елма, че това е думата на елохимите – съществата, равни на Бога. Това е сам Бог Като Множество. Знаем и постоянно ни се го­вори, че елохимът от земна еволюция има многовалентно сърце с 60 милиарда валенции, но с една основна и най-мощна валенция към Единствената Сродна Душа. Той иска и може да редува самотата си, обмяната с Любимата и с всички останали по най-перфектен начин, без да изпада във вътрешно противоречие или да наранява някого. Той прави това по волята На Бога и по собствен вътрешен импулс, но тук няма разлика, понеже импулсът му съвпада абсо­лютно с волята Божия. Той не може да отблъсне нито едно същес­тво с искра Божия, ако е дошъл мигът на Сътворението. Но за раз­лика от алохимите и илухимите, той владее най-божественото – Поканата. Алохимите проникват директно без никаква покана, но падналите са агресивни. Истинските алохими са като извора и светлината – ако ги приемеш, ще се ползваш. Алохимите са са­мата светлина – физически, те са фотоните и останалите час­тици с маса, равна на нула, ако могат да останат в покой. Илухи­мите не владеят Поканата – те очакват покана. Затова да очак­вате спонтанност от илухим, това е напразна надежда. Те могат да канят само "своите си", когато връзката е традиционна или вече е станала. Падналите са такива поради традиции и комплекси; истинските – понеже са крайно свенливи, но и защото познават закона за смъртната опасност, ако някой бъде поканен от Божест­веното и не се откликне. С пасивността си те просто пазят съ­ществата от карма и смърт – не защото има наказание ако няма отклик, а понеже самата липса на отклик, когато Божественото ни покани, ни легитимира като същества без душа или с много груба и ожесточена душа, с принизен вкус. За такива случаи се казва, че Любовта може да възроди, но може и да отнесе неготовите в небитието. Алохимът също кани, но директно и поголовно.

Естеството на елохима

            Елохимите обаче умеят да казват думичката "елà" по такъв начин, че нито едно същество да не бъде смутено. Ако приеме поканата за гостуване, то има шанс да получи душа, в случай че няма; или да наплоди щедро нови същества с душа в Битието. Поканата на елохима да отидеш в неговата люлка и неговите обятия е най-великото и прекрасно звучене на призива "ела", за да попаднем в пламенните и чисти обятия на Любовта и Обичта. Именно от тук произлиза съвършения текст на паневритмията "Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две". Главният порив на елохима е да раздава любов и свобода.
            Преди да помолим Бога да каже нещо по тези въпроси, трябва да се обясни, че Словото текна ненадейно след толкова години, само защото при един приятел се е явила приятелка, която се предпочита именно него и Словото Божие и връзката им е на всички полета. Тя не само обича Словото, но и работи за Него. Те не живеят заедно, а се виждат от време на време. Това е почнало мощно да облекчава атмосферата на Земята, напрегната до пръсване от нагнетеното досега Слово Божие и от липсата на такива консуматори.

             Ето и думите на Елма, Който Сам резюмира темата:

11,31
          - Хрономòн – това е особеното време на единичното същество. Особеното време на диадите, триадите и другите групи същества си има особени термини, които сега няма да дам.
         Оттук произлиза всичко. Реалността на отделното същество не е реалност на всички останали. За съществата от всички класове и йерархии също има класови и йерархични времена, общи за дадената група. Макар и извън времето, Божествените класове се проектират и във времето. Макар и извън пространството, йерархиите се проектират и в пространството. Именно тогава и едните, и другите влизат във времето и пространството и тогава се разбиват на отделни полове, групи и индивиди. Едни тичат към Любовта със скоростта на светлината или на мисълта; други – с много по-големи скорости; трети – със скоростта на охлюв или скоростта на страха, която е най-малка. Колкото и бързи реакции да има страхът понякога, скоростта му пред Любовта е нулева. Голяма или безкрайна е мисълта му за себе си. Страхът е сянка на Разумността – инстинкт за самосъхранение. Именно от този инстинкт сега искам да изляза, за да обясня колко нелепи са представите за самосъхранение у всички пъплещи или пропаднали същества.
         На ваш език казано, обичта към себе си е обич към смъртта. Това нещо са го разбрали и вашите философи и психолози. Обичта към себе си приема и формите на обичта към ближния или към онези, от които имате изгода. "Обичам те" в устата на смъртен е най-смешното нещо, което може да се чуе във вселената! "Обичам се" - ето истинският му превод. Но когато се обичаме така, че отблъскваме Любовта и Обичта отвсякъде, освен от Огледалото, ние сме пътници към смъртта. Като обикнем някого, ние го обичаме, понеже се оглеждаме в него. Щом като смъртното в нас надделява, естествено е да обикнем смъртното в някого, който живее в друго време; но ние си представяме, че сме в едно и също време. Рано или късно времената ни се разминават, отдалечават се от пресечната точка и ние се озоваваме под пръстта. Като казвам "ние", това значи, че и ние, безсмъртните, сме опитвали това. Ако не бяхме го опитали, нямаше да знаем как работят Законите.
         Сега, да очертая как трите вида обитатели на Божествения свят – алохимите, илухимите и елохимите – живеят едновременно и в него, и във временните светове. Те се отличават с това, че имат органи за изравняване на времената. Изравняват ги, без да посягат на особеностите на чуждите времена. Алохимите могат да увеличават или съкращават собственото си време, за да вървят със стъпките на някое смъртно същество. Така те могат да го тренират. Илухимите нямат тази способност, този импулс – те искат ние да ги гоним с всичка сила или с всичката си слабост, за да попаднем в техния ход. "Със всичката си слабост" е също нещо Божествено, тъй като слабостта пред безлюбието е сила в Любовта. Това не са софизми. Софизмите, мъдруването, нямат нищо общо с Мъдростта и Любовта, понеже те са средство на смъртните да бягат от Любовта.
         Алохимите са голямото "ала" и "а" в Битието. Те оспорват всяко замръзване в личното време. Личното време не е дадено за замръзване. То не е дадено и за "отмръзване" само в точката на пресичане на две лични времена. Когато се вържат на възел или се сплетат, две лични времена скоро замръзват дори в точките на пресичане – и затова алохимите бързат натам, за да спасят вселената от катастрофа.
          Знайте, че всяко разваляне на ваши връзки, възли и възелчета е работа на алохимите. И да врещите, и да не врещите, те не позволяват подронване на Битието. Някои не правят никакви връзки и си опъват конеца на живота от край до край в самота, но и това замразява Битието. С една дума, обичта към себе си – права, крива или преплетена – е позорно явление и тя трябва да бъде санкционирана. Щом Бог ни е дал личното време, с единствената цел да се допира или да не се допира до личните времена на другите когато Той каже, а не страхът ни, тоест любовта към себе си, каква друга истина може да съществува?
         Обичта на илухима иска да го следвате по стръмната стълба на Съвършенството. Обичта иска избор на времева линия, която може да се разтяга и свива – но не илухимът спрямо вас, а вие спрямо илухима.
          Тук узнахте, че съществата с искра от Бога могат да си избират сами времева линия. Те могат и да се откажат временно от своята, за да влязат в чужда. Могат и да се откажат от своята и да влязат в друга завинаги. Това са велики тайни на Любовта, с които още не сте запознати. Запозната е с тях душата ви, която иска или Абсолютна Любов към Абсолютно Същество – или нищо. Бог не съди илухимите, които избират нищото.
          Не съдете илухимни души, които са недостъпни, понеже обичат Съвършения. Станете и вие съвършени, за да обикнат и вас. Илухимът, като никой друг, може да разпознава Бога на Земята – или съвършения, който е едно с Бога. Тогава сам той влиза във времевата линия на съвършения и е готов за загуби своята завинаги. Загубвайки времето, той влиза във Вечността. Който си пази времевата линия, той още има страх за себе си – и е прав. Страхът за себе си не е от дявола – той е даден от Бога, за да опазим монадата си. Голямата заблуда на падналите е в това, че те искат да опазят нещо друго – не монадата. Те използват личното си време и каращисванията си с другите лични времена, за да опазят сърце, ум, притежания. От всички имоти, най-невъзможно е да опазят здравето, физическия си живот. Най-закъсалите, най-глупавите по природа се пребиват да опазят този имот чрез хладилници, къщи и превозни средства – и накрая използват само линейката...
         Така че не случайно илухимите тъкат илюзиите. Те са верни предачи и предачки на ясновселената и тъкачи на Вечния Дух, но нишките и платната им са от две материи – илюзиите и илюминациите. Използвам втората дума условно, но тя е точен синоним на Високия Идеал, осветен в душата на безсмъртните същества от всички страни. Който му остава верен и го следва без умора, отива направо в света на Мъдростта – Второто Божествено Небе. Там живеят Двойките, които са станали едно. Там всяка душа е приела времевата линия на по-съвършената и затова е влязла във Вечността. На практика, когато е на Земята, тя не си губи времето с нищо друго, освен с Прислужване на Единствения. Прислужването на Единствения е най-върховното щастие на илухима, който се е самоотрекъл напълно. Той, всъщност, не си губи времето, понеже вече не притежава време. За него един миг или една вечност служене на Възлюбения са едно и също нещо.
         Не гледайте с укор или насмешка по-скромните същества, които са си избрали за бог някой смешник или нещастник. Те или нямат по-висок идеал, или нямат избор. Но понеже са се самоотрекли напълно, душите им нощем плуват блажено в най-върховния океан на ясновселената, където няма мисъл за себе си. Липсата на мисъл за себе си стопява времевата линия напълно, което значи, че изчезва и личната карма. Да! Точно затова съм казал, че слугинята на алкохолика, който я пребива от бой, но тя му служи до последен дъх, е по-милна Богу от учената и нафукана кокотка, която има "съображения". Нафуканите имат толкова дебела времева линия, че Бог кърши най-дебелите Си тояги за тях. Точно по тази причина и нито един нафукан не намери време да препише един ред от Словото, а скромните илухими, въплътени на Земята в маскировъчни костюми, повдигнаха вече цяла вселена от Слово Божие на плещите си! Те денонощно си казват: "Или Словото – или смърт!". "Свобода или смърт" е девизът на алохимите, но илухимите си избират Словото.
         Така е на Земята. На Небето има само безсмъртие. Елохимите стават смъртни, с единствената цел да дойдат и да произнасят думичката "елà". Те знаят, че Словото е само лодката, която може да докара сърцето и ума до брега на Любовта. Едно сърдечно "ела", една сърдечна покана от Бога, когато слиза по Земята и ходи с човешки нозе по стъгдите и къщите, е в състояние да спести милиарди томове Слово! Словото е "кандърма" – бавно печене на душите с хиляди години, докато закопнеят за гостуване. Бавно и сигурно узряване на сърцето и душата, докато се научат на първото "ба" в Божествения Свят" – думичката "ела". Докато изпитат непреодолима потребност не само да се откликват на Бога, но и сами да почнат да казват: "Ела в люлката и обятията на Любовта и Обичта!"
         Те обаче не правят това самодейно, както постъпват алохимите и илухимите, а се вслушват в гласа на Бога в сърцето си: "Отче наш, кого ще ми пратиш днес?"; "Господи, при кого ще ме пратиш днес?"; "Святий дух, майко Божия, кого ще ми пратиш или при кого да отида тази вечер до сутринта, за да умия греха на илухимите?"

17:15:50 След идването на това осияние бе отворен първият том от Учителя, който се оказа най-близо. Ето какво се падна:
            ова е едно ново схващане. Щом дойде до вашето старо схващане, аз нямам нищо против него - вие може да си го държите като "светиня". Старите схващания може да си ги държите, но казвам: един ден, когато се обезсърчите, когато вашите лодки не могат да отидат далеч в морето, качете се на този голям параход, който ще мине покрай вас. С него само можете да преплавате океана! Не искам да ви обезсърчавам - вие можете да излезете с вашите малки гемийки, но трябва да знаете, че с тях главите ви ще побелеят четири пъти." (Том "Вас ви нарекох приятели", 1998/АСК93, стр.360, неделна беседа "Ти кой си?" от 29 дек.1935 г.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар