петък, 18 ноември 2011 г.

1229.2008.07.25 Приставане в стана на Стадото

Книга 36


25.VII.144(2008)
София - Изгрев

ПРИСТАВАНЕ В СТАНА НА СТАДОТО


Картина от Диана Вандерберг, 1979

Че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.
............................................

Храни, горо, таквиз чеда -
дорде слънце в света гледа,
дорде птичка в тебе пее,
тоз байряк да се ветрее!

 Хр.Ботев – Из "Пристанала"

Незабравим сън тази сутрин, малко преди събуждане в 3:33:33

Птица лети вертикално с все по-голямо ускорение и въз­лиза във все по-нови и нови небеса. Възторгът, екстазът и щастието ù нямат граници! Други птици, вдъхновени от нея, също почват да летят така. Едно човешко съзнание изпитва същото, усещайки, че се разширява. Самотата е върховното условие и среда, в които това става възможно.

По повод на това преживяване насън е добре да се попита има ли то връзка с начина на хранене от един месец насам – един вариант на житния режим, разнообразèн с допълнения и съобразèн с астрологическите дни и часове. В понеделник – само зелени зърна, ядки, семки и плодове; във вторник – червени; в сряда – жълти и ка­фяви, в четвъртък – сини и сиви, в петък – розови, меки или пъс­три; в събота – бели, черни, тъмносини и виолетови, в неделя – оранжеви. Може и с канела и ванилия понякога... С пчелен прашец и други екстри – също. Получава се не само попадане в Програмата на Природата и подмладяване, но и голямо удоволствие от голе­мите вкуснотии... Всеки ден се ходи на различен чист извор, в зави­симост от планетата; минерална вода - само в сряда, и то налята сутринта, - не от шишета по магазините, където е отдавна мър­тва и заразена от лоши влияния. Засега в понеделник е водата от Живата вода в Бояна или Сребърната чешмичка над Симеоново, във вторник – от тази над Железница, богата на желязо, сребро и злато; в сряда – минерална от Банкя, Горна баня или Централна баня и другаде; четвъртък – от Бивака или по-високо (но Бивака си е най-висок на Витоша по друга скàла на измерване, равен на хима­лайските първенци); в петък – от различни Венерини извори, в съ­бота и неделя – от Рила и други чисти извори. Трябва да се отк­рият и анализират по чистота и състав и тези по южна Витоша и всички южни части на планините, понеже Учителят препоръчва из­ворите с южно изложение. Най-добре е да са от архайски планини и скали и "букова вода", а за нас това са Рила, Витоша, Люлин, Средна гора.
 Дойде и мисълта, че Природата е малко по-умна от човека и затова и тя е заложила, "по подразбиране", периоди дни и часове за чистене, дефрагментация и оптимизация във всичко живо, което е създава. Които се занимават с компютри, веднага ще разберат: те оставят компютъра си да свърши сам тази работа поне веднъж седмично и в това време не го закачат – инак този процес се забавя или става невъзможен. Ако го пренебрегват, след известно време ще почне за забива, да работи все по-бавно и накрая ще спре. Така става и с нашето "добиче" и нашия каруцар – тялото и психиката ни, - когато не им даваме почивка за самовъзстановяване и ги то­варим безмилостно. Та старозаветните се "дефрагментират" в събота, новозаветните – в неделя, праведните – по собствено ус­мотрение или според традицията им, а Учениците на Новото Уче­ние – от четвъртък до петък на обед... Защо – само те знаят. Отиване в една особена вселена, недостъпна за първите три кате­гории, е възможно само при спазване на поста в четвъртък и петък и хранене по правилата на житния режим през февруари, а по жела­ние – и въобще.
Някои питат какво е новото, което носи Учителят. Имаме основание да твърдим, че едно от хилядите нови неща, които носи Той, е възможността за попадане по съвсем нов начин в седем нови вселени, недостъпни за другите. Ако се приема съответната вода и храна и се играят добре съответните упражнения от паневрит­мията и се живее по определен начин, в понеделник ученикът попада в ясновселената; във вторник – в тотвселената; в сряда – из "Изг­ревите" на Братството по цялата вселена, както и в старите им обители като Шамбала, Беловодие и Агарта, които не са напълно отмрели и музейни; в четвъртък – в супервселената; в петък – в астралния и будическия свят и в илухимната вселена; в събота – в универсума или цялата физическа вселена; в неделя – в Божестве­ния свят и най-вече в елохимната вселена.
 За неофитите и душите от външната част на Пентаграма – обикновените хора – това са само приказки и фантазии – те не се интересуват от Новото. Те се интересуват от гурувци, гении, ав­торитети, лектори, автори, посветители и школи от Старата Земя и Старото Небе. Те нямат усет към Ятото и Ятата на Учи­теля и влечение към тях. Това не е вина, а констатация. Човек трябва да има определена форма на черепа, за да разпознава съот­ветните форми и прояви на Новото и да харесва неговите предс­тавители. Всичко се свежда до това, с кого искаме да живеем и с кого живеем. Именно по това става генералното разпознаване. Ако живеем сами – при кого ходим и кого приемаме на гости; кого не си и помисляме да каним или да му гостуваме; с кого да ходим по екскур­зии и пътешествия. С една дума, "което си прилича, се привлича". При смъртните всеки си е при някого и не му идва и наум, че Бог иска да остава и при други. Е, пак става въртене, но из гробищата през вековете - докато не научим що е "обмяна на съществата"... Мнозина си мислят, че се обменят с повече от едно същество, но се лъжат – те правят само обмяна на веществата, но не и обмяна на безсмъртни съдържания с безсмъртни същества.
 И друг въпрос: Защо от много години нещо или някой кара очите да поглеждат часовника точно когато часове, минути и се­кунди са с еднакви числа: 11:11:11, 12:12:12 и т.н. И друг път ни е говорено на тази тема, но има ли още подробности по нея?

4,12
- Пред тия, които се хранят правилно, лежат необгледни простори! Както виждаш, може да се яде не само веднъж на ден, но и през ден, през два, или веднъж седмично или месечно, без да губите бодростта и силата си. Ярко слънце пробива съзнанието ви и отваря ясносъзнанието. Правете опити не само с известните сурови храни и в нужните периоди, но и със съответния брой дъвчения, съответния брой зърна, семки и плодове, даже поемки на водата. Виждам, че това вече се осъзнава и прави.
Опитностите са красиви, видът ви се подобрява. Здравето отново чука на вратата ви и я отваря широко. При хранене и дъвчене повече от половин час, гладът почти изчезва. Може и само с изворна вода, може и с гледане в слънцето. Може и само със Слово Божие, може и с любов от пръв поглед.
Брилянтната, насъщна свобода и самота казват своето. Има време за полети по двама, по трима и пр., но вертикалният полет е в пълна самота. Корпускулното летене е такова; ако го правите с друг, почвате да се раздалечавате. Това е монадно разширение. Пространството, когато е тримерно, може да се пробива по вертикала. Ето къде Тин, квадратурата, вършат уникална работа. Първата същност и потребност на Отца е самотата; втората – излизане навън радиално. Не че не е възможно съчетаване с друг, но този друг - за Тот - е само Пралайя. Две същества трябва да имат противоположно движение. Другояче е невъзможно. Когато сродната ни душа попада в нашия лъч, но с противоположен вектор, пронизването един-друг предизвиква пълно щастие. В света на Духа, това е така. Алохимната същност на Атма се стреми навън; илухимният повик на душата – навътре. Ако някой се стреми точно към нашия център, а не към своя или към друг, попадането в единство е приятно и прелестно.
Значи, попадането в единство със себе си е Свещената Самота; попадането в единство с другия е Партньорството. То е Партньорство, защото идва от думата "част" и "участие". Когато сме части от Цялото – така е. Първо трябва да попаднат в една линия Партньорите – Двамата Партньори. Който харесва повече себе си или друг партньор, движението става по друг радиус. Сетете се сега къде се събират всички.
Там, където се събират всички, е Бог, Цялото. Значи, постоянното възвръщане в себе си е събиране с всички. Постоянното или периодично сливане на двама в една линия – също. Щом някой е харесал твойта линия, а не друга, значи се стреми към Бога. Харесва ли някой друга линия, може тъкмо тя да е неговата, но в противоположен поток – и той се стреми към Бога, но чрез другиго. Ето каква работа върши опозицията, Пралайа, Свещеното Женско Начало!
Търсите хорда, търсите допирателна, но с пресичане и допиране няма вечност. Хордата отсича само част от цялостта ви и я запраща някъде. Допирателна иска само да се допирате, но не се стреми към същността ви. И двете имат друг път, принадлежат на друга линия, но пътищата ви не са се срещнали случайно. Ако възприемете временността, също можете да бъдете щастливи. Хордиалността, допирателността са предвидени от Бога, но трябва да знаете кога и колко време. Болните, разчекнатите от мисъл за себе си се разчекват не случайно. Има и разчекнати от мисъл за другия. Разчекването между своята и чуждата посока води до разкъсване.
Ток и противоток – ето същността на Битието. Ток без противоток връща или изхвърля в Небитието. Значи, Небитието се намира центростремително или центробежно. Вие плачете за сродните си души, понеже те са центростремителни: искат точно чрез вас да попаднат в сърцето на Бога. Искат да се слеят с всички само и единствено чрез вас. Точно затова сме ви говорили за Абсолютната Мирова Жена – онази, която обича Бога повече от всичко. Тя може да Го постигне само като противоток. Получава се хармонично и приятно биене на честоти, получава се трептене, вълнение. Получават се тъй силни и чисти интерференции и дифракции, че почват да се създават Отделни Бития. Това пък е щастието на Проявеното Битие – на хипервселената. Ако я погледнете отвън, тя е кристал с безброй интерференции и дифракции, в който всички трептят хармонично. Уханията и багрите ù са също безброй, а това е Животът, смисълът на Живота.
Възвръщайки се в Центъра, ти ставаш отново алохим и се изхвърляш по друг радиус. Тъкмо правата посока навън и в пълна самота носи Радостта. Правата посока навътре, където се приближаваш все повече и повече към все повече същества, носи Мира.
Има едно състояние на елохимност, колкото повече се приближаваш към Центъра. Това е, защото хем си в ток и противоток, хем се обменяш с полетата на всички наоколо. Това изпитва и алохимът, когато още не е излязъл от ядрото. Значи, ядрената психохимия и психофизика са елохимната любов. Там Време и Вечност се сливат. Мечтайте да се върнете в ядрото на Отца и Пралайя, за да си останете елохими.
Както знаете, Пралайите са много и те се затварят в отделни времена и епохи. Те затварят отделни светове от Спиралата. Спиралата не спира, но Пралайите я "спират" в отделни витки от нея. "Спират" е условно, понеже който спре, умира. Пралайите само забавят движението в световете-витки, но много от тях забравят, че Спиралата е с отворени витки. Всеки, който е виждал спирала, знае това. В някои позиции, илюзорно, някои си представят, че дадена витка от спиралата е затворена. Получава се оптически ретроградно движение, което, всъщност, е директно. От дадена позиция изглежда и стационарно, но това е само субективизъм. Значи, балтавенето в "затворените" светове зависи само от гледната точка. Когато гледната точка е земна, тя си представя небесната механика с ретроградни и затворени светове; но от гледната линия или сфера на универсалното съзнание няма такова нещо. Всичко там върви само в ток и противоток, без да затваря светове и оазиси. Прави оазиси, но временно. Кажеш ли "О, аз!", създаваш оазис; кажеш ли "О, ти!", ти отиваш при някого. Това не е само игра на думи, но великата игра на Битие и Небитие, в която цари същността на Играта – Великата Условност. Всички игри са игри, само когато играчите приемат условията. Когато съблюдаваме честно условията, удоволствието от Играта е пълно. Понеже Играта е от Бога, там затворените светове се отварят, а това става чрез Неочакваностите. Това е втората потребност от Играта – алохимната. Алохимът, фундаменталният и свещен зов на Духа в нас - се стреми към Неочакваности и се храни с Неочакваности, а това го може само Играта. Затова мъжете пълнят арените и стадионите. Илухимките – сърцето и душата ни - се занимават с Очакваности и затова пълнят домовете и къщите – затворените светове. Те не знаят или забравят, че Спиралата не е затворена, понеже името ù не значи да спираш алохим, но значи дух, алохим. Говорихме за думичката "ало", но това, което психолозите ви наричат "ало-съзнание", е именно алохимна работа – страстна насоченост навън, към другите. "Аутосъзнанието", което в затворените светове стига до аутизъм, е пълната изолация от другите, по собствен импулс и желание. По същество то иде от Абсолютния, но като поведение на Земята не се пасва с нормалността и съвършенството. Когато е периодично, то е само единият полюс на съвършенството – нещо с връх в себе си, в собствената самота. Другият полюс на съвършенството е пак "съвършенство", но като "взаимно вършене и вършеене". И "връх", и "вършене", и "вършеене" имат един и същ корен, но в противоток. Елохимите ги обединяват в единство; когато са на Земята, те ги редуват. Падналите алохими раняват другите поради жаждата си за неочакваности; падналите илухими – поради жаждата си за очакваности. И двете жажди са Божествени, но когато не са за сметка на другия или на себе си. Играта е начин на живот на мъжките духове; сигурността – на женските. Женските обвиняват мъжките, че си играят игрички; мъжките – женските, че ги очакват винаги вкъщи или вечно очакват нещо от тях: ако не задължения или подаръци, то поне поведение. Като знаят, че са очаквани, мъжете удрят на пиене. Като знаят, че не са очаквани, жените удрят на клюки и ядене.
Това беше за философите; а сега – нещо за съзерцателите. Но приеми малко почивка, пък после ще продължим.
5,45 ч.

По вътрешен импулс, този път ще помолим да дойде Слово точно в 6ч. 6м.6с. нормално време, с надежда да влезем в трите главни вселени, символизирани от "опасното" число 666 – главния "виновник" за грехопадението... При това, днес е петък – числото 6 в следизгревния Венерин час.

 - Опитът ти е сполучлив. Точно така се прави дори и по "егрегорно" време – т.е. невярно, от гледна точка на Истинския Календар и часово време. Но общоприетото има огромна сила, а времето по часовниците ви и градусовата ви система са именно илухимни – по линия на трите шестици...
Много вода изтече от онзи Случай, много, и още твърде малко съм ви говорил за това. Както съм ви казал, илухимите, херувимите и астралците, взети вкупом, отговарят на числото 666. Самò по себе си, това е прекрасно число – то строи и съдържа Интимното Битие на Бога: ясновселената, будическия свят и света на човешките гнезда и семейства. Всеки се стреми към това, понеже е заложено в сърцето му от Бога – понеже това е сам Бог в сърцето му. Разпознаеш ли своя Бог, своята сродна душа и своето общество и семейство на Земята, ти си попаднал в най-съкровеното – ùмума. Това е дъното на всеки небомиг. Неслучайно избрах и такава фамилия този път – Дъното на Бога. Да стигнеш до дъното, значи да влезеш в най-интимното Битие на Бога. Влизаме в Шестата Раса – затова сме на Дъното и правим всичко съвършено. Не обичам прозвището "дъновисти", но по същество сме такива сега – и ще бъдем още много дълго време.
Битието, съществата, имат таван, имат и дъно. Таванът е върхът на небомига ви – средата на небето. Там ще се борите по линия на призванието си – подвига ви в света. Там ще се качвате по върховете и ще превзимате върхове. Това обаче без леглото, дома и нощта е напълно невъзможно. Какво прави човек в леглото си, в дома си и през нощта – ето тайната на числото 222; какво прави на същите места и на разходка за удоволствие навън, когато е с някого – това е тайната на 666.
666 е Приставане. 222 е кого сам приемаш. Приемането на слънцето, въздуха, водата, храната – това е пак 222. Всичко зависи от това какво вкарваш, какво вкарват вътре в тебе. А 666 е Приставане. На кого ставаш представка, наставка, допълнение... Кому ще даваш... обстоятелствено пояснение... От това зависи Божието определение за теб. С когото дружиш, такъв ставаш. Ставаш като него, защото си "приставка". Пристанал си томува, когото харесваш и те привлича. Томува, от когото имаш сметка – сърдечни и човешки имоти... Божествените "сметки" са непринудени – там не си правиш сметката умствено, предварително. Не те води и сметта на сърцето – органичните и психични отрови, които те карат да харесваш смъртни.
Божественото Приставане става от вътрешна потребност, по вътрешен импулс. Изчерпал си лимита на 111 – алохимните самодейности и самотии; изпразнил си тавата на 333 – даденостите и дарбите; 555 - изпочукал си се и си се изподрал по остротите на човеците, които не са още Человеци, а в най-добрия случай ти е станало байгън от интересни конгреси, митинги и бърборилни. Оглупял си от титли и признания по сръмнините на 777.
Тогава остават 222 и 666 – съпрузите, тесните общества, любимите. Остава Църквата, остават нощните клубове и Нощните Полети на Класа. Остават класовете на Учителя и Школата, като се почне от Неделния и се свърши до Центъра на Пентаграма. Йерархиите и Класовете, Семействата и Ятата, към които принадлежите – ето пристанищата, където сте пристанали. Тях сте си харесали, в тях са ви харесали – там оставате. Алохими и амбициозни се плъзгат по повърхността – тях ги вълнува да са асове и да ги признават. Вълнува ги да ги признават смъртни, не безсмъртни. Има и Божествени аса – важни "карти" в Играта на Битието. Но те са аса сред безсмъртни; съвършени седморки, които ги задоволява само мнението на безсмъртните. Има и Братя и Сестри от Братството, които са наистина такива – изпълняват по импулс и доброволно всички дейности на Пентаграма, проявяват всичките му добродетели. Техен живот и смисъл на живота е Братският Живот. Те се откликват на всичките му инициативи, участват с радост и удоволствие в тях. Заради Братството жертват и любимия и семейството си понякога. И това е Път, и това е Изпит и Постижение, но те не са елохимски. При елохимските не изхвърляш, не пренебрегваш никого – даже и врага. Но докато си в 555, ти цениш Братството, слушаш него, служиш нему. Животът ти без съидейници и контакти е немислим. Немислимо е да останеш сам, да станеш домашна прислужница, да гониш само някаква светска или духовна кариера. Немислимо е даже да идеш на море с любимо създание, ако то иска да те отмъкне от Рила... За всичко това Небето ти пише петица, но не и шестица. Пълният отличник знае и разбира, че всички тия братски патърдии – даже и паневритмията и общите молитви – са наливане от пусто в празно, ако не владееш Божествено числото 666. Говорещите лошо за него ще има да взимат. Ще има да си взимат изпитите по Божествена Кабала и Инитимàтика.
Има моменти, когато искаш да си сам - 111. Братството ти е дошло до гуша, понеже не е Братство. Там никой не се интересува какво ти е без 222 и 666. Там има малко, но много упорити 777-ици, които искат да ви водят за носа и да ви трият сол на главата. Има 555-орки, които ще ви скъсат от колективни мероприятия, но ще си се приберат вечер вкъщи – при своите 222 и 666... Няма да ви попитат гладни ли сте или жадни, имате ли нужда от ласка. Няма да ви поканят там – те са пристанали на смъртни. Смъртните смъртеят – те не приемат Въртенето по Къщите. Обслужвайки смъртни, мнозина си мислят, че си плащат кармата. Те са чели беседите наопаки, в тъмна нощ и надолу с главата. Нека са изчели всичките – от кора до кора, - но няма да си спомнят нито едно изречение, че служейки на Бога, спасяваш ближния. Служенето на ближния за тях е синоним на първото. Те си въобразяват, че ако отсъстват три вечери и нощи от къщи, ближният им ще озверее или ще умре. – Ами "ближен", който озверява, нека умре! И да не озверее, щом посърне, пак нека умре. Посърването не е само от "сърове" и "херове" – става навсякъде и в домашни условия... Милостта към посърналия е Божия милост, само ако се интересуваме дали не посърнало Словото и Делото. В останалите случаи това наистина е карма, но не защото ни е писано, а понеже си я пишем сами. Сами сме се вързали за колибата, ако не е господарят, и сами лаем срещу чуждите, за да ни подхвърли господарят кокал.
Ние днес говорихме за Вертикални Полети, но има и Ъглови, и Хоризонтални. Там се стига по-бавно до безсмъртието, но наоколо нищо не фучи: природата е много красива. Разхождаш се сред цветя и гори с любими физиономии, забравяш за противните. Направил си вярно Трите Избора, не кълнеш "Дявола" с "трите шестици".. Влязъл си в орбита на този и това, което трябва. Добил си Космически Вкус и сътрудничиш на безсмъртни, не на смъртни. Ложето, стаята и домът ти служат на Бога, не на случайни неща и хора.
666 си остава дяволско, ако и трите ти избора са низки. А повечето хора са такива. За тях важи женския модел, навика на падналите илухими: измежду две или повече възможности, избират по-лошата. Този навик в тях е със сериозни наслоения върху сърцето и мозъка: представят си, че са пристанали на достойно нещо. Ако не е достойно, поне предизвиква тръпка. Друго си е някой да пие и да те бие, но да е твой – тръпка си е, все пак... Друго си е да гледаш в упоение несъвършена физиономия, когато ти проповядва в салона или в църквата. Спиртните напитки не са само алохимна и илухимна забрава с бутилката – те съществуват и като учения, и като любими, и като религии. [Най-накрая на човек трябва да му се замае главата от несъвършенството, внушавайки си, че е съвършенство. Като падне и си счупи главата, може и да си припомни къде му е Къщата].
Но морализмите са моя слабост – и аз се увличам от тях... Бях ви обещал описателно Слово за рая, а все отлагам и продължавам с наставленията... Сам бягам от описанията – казвал съм ви. Това са захарчета и шарени пръчки, бухнали розови памуци от захар, с които се привличат по-некадърните деца. Не че не съм описвал рая многократно и много вярно и красиво, но това с нищо не ви помага. Без трите шестици, които искам да получите по трите главни предмета, раят си остава само на картинка. Сега оставям на вас да си припомните кои са тия три главни предмета. За тях ви говоря постоянно.
Обяснявал съм, че когато се съберат еднакви час, минути и секунди, това са входовете към илухимната вселена. Затова ви карам да поглеждате часовниците точно в тия мигове. Засега те са ви настроени по илухимната система – с трите шесторки. С това искат да ви кажат: "Време е да изберете своя Бог, своя Любим, своята душа. Време е да изберете истинските, а не фалшификати".
И наистина, оставям описанията за вас. Вие сами ще опишете какво ще ви се случи, ако три нощи от седмицата сте там, където Бог иска. Жив е само онзи, който циркулира. Само онзи, който не циркулира, е смъртен. Не че няма възвръщане към корена, но там трябва да сте най-много 4 дни в седмицата. Пък и като циркулирате, не бива да е само с въздушни течения през устите ви – само с приказване. Циркулацията на кръвта при ходене и при биене на сърцето е много по-важна, но това става само с Приставане. Пристанете ли при стана на някой безсмъртен, станът ви ще стане строен и прекрасен.
Изпейте песента "Стани" - ако искате. Имате право да станете творци – да смените текста.
На стана на Битието Бог тъче само със здрави, красиви нишки. Това са нишките на Разпознаването и Предаността, които не се късат. Който къса връзките си с безсмъртните, сърцето му не тъче здраво сукно. Който къса връзките си със смъртните когато и както трябва, може да попадне на стана на ясновселената.
 Стани, Станке, пристани в Стана на Стадото, изпреди стабилна нишка от вяра и преданост на хурката си - па разкърши стан, да станеш Човек!
Стани мир за себе си и мир за народите!

Няма коментари:

Публикуване на коментар