петък, 18 ноември 2011 г.

1231.2008.08.15 Съборът вече премина

Книга 36


15.VIII.144(2008)
София – Изгрев

СЪБОРЪТ ВЕЧЕ ПРЕМИНА

"Жаден съм!"
Картина от Joey Velasco

Послушанието изисква да се преодолее огромната вът­решна съпротива срещу всяко описване на мисли, чувства и събития, даже и срещу нов писмен Контакт, но Някой отново настоява за това. Било необходимо за душите, които вярват на този род писания. Практиката от години да се жи­вее, а не да се описва живота, наис­тина дава изобилни и чудни резултати, но "пробилото" Слово на­последък отново има при­чини да иска и писмено отразяване на връз­ката ни с Небето и с Този, който го ражда и управлява.
   Първият отговор потече след прочитането на поред­ната лекция на Е.Хараш от 5.08.2008 г. Дълбочината и уникалността ù може само да ни радва, че България и днес не е лишена от мъдреци и посветени, които разкриват познания, недостъпни и за най-нап­реднали адепти от други школи. От­говорът на Елма бе, че плува­щите нощем сред звездите, ко­ито са от Неговите и Нейните без­бройни Ята, плуват сво­бодно и в историята на Битието и могат да виждат и извли­чат оттам безценни мъдрости и картини. В на­шия вътре­шен Школен живот такива разкрития са отразени и писмено в не едно и две осияния, но важното е те да се преживяват ре­ално, а не само да се четат или слушат. Докол­кото един Посве­тен от Бялата Ложа е нещо повече от Мъд­рец или Ученик от III пентаграмно Посвещение, дотолкова и възхитените от него не само четат и слушат неговите лек­ции, но и летят с него в деб­рите на космоса, на историята и на бъдещето, изпитвайки всичко това на живо. Това са фено­мените на Преображението и Възкре­сението, при които няма централен лектор и Посветен, а Божест­веното се издига и потъва ненадейно като връх на вълнà, чрез без­брой различни души във Всемирния Океан. При това положение, всеки Посве­тен е безкрайно щастлив да бъде не само център, но и възхи­тена ямка в Битието, способна да се опиянява от това, че и други около нея стават връх в даден космически миг – и да отдава всичките си сили щото именно те в този миг да са връх и център на някое локално вълшебство, а бившият връх да се смири и потъне, понякога чак до дъното. Върхове на вълни, били те пирамиди или гребени, които замръзват и не искат да стават падини и ями, се превръщат в заледено море – то може да е истинно и красиво, но е снимка на някой отминал момент. Познанието може да е уни­кално, но Живият Живот е нещо много по-голямо и в него има вечна и безкрайна си­нархия – всеки работи с всичка сила да издигне и постави в центъра другия, а не себе си, даже и когато през него се проявява Божественото По законите на това взаимо­възхищение и смирение, най-голямото щастие на същест­вата, завършили сво­ята еволюция, е да лансират творчест­вото и дейността на дру­гите, а за своите да са безгрижни и нечувствителни. Гениите от IV стъпало на обикновения чо­век, светиите от V обикновено стъ­пало, даже и Пророците и Праведниците от Първо Вътрешно Пос­вещение са остро чувствителни към собствения си вътрешен глас и изява, защото са стигнали до върха на индивидуализацията. Би­дейки несменяеми върхове и ревниви двигатели на собстве­ното си слово и дело, те нямат импулс да дадат предимство на чуждото и да го лансират с всякакви средства, понеже всъщност са на дъ­ното на инволюцията – това значи да си връх в света. Те нямат понятие от преволюция и синволюция – безграничното щастие да са невидими. Тази удивителна, чаровна мотивация и вътрешна не­обходимост да се скриеш и да даваш предимство на други да бъдат върхове се наблю­дава едва от Девето Посвещение нагоре, при ко­ето мисти­кът, плуващ свободно в 49-те измерения, застива в нямо въз­хищение пред буболечката, чрез която Бог говори. Такъв Пос­ветен извървява стотици или хиляди мили пеш, за да иде и да се поклони на друга проява на Божественото, оставяйки собстве­ните си дарове и личност в пълно затъмнение. Мал­ките върхове и величия реагират със злоба и отрицание срещу другите, мислейки си, че могат да ги засенчат, а други отстояват гордостта си с мълчание. Те никога няма да дадат преднина или дори да цитират някого, чрез ко­гото Мъдростта също се проявява. Индивидуализ­мът на върха или гребена трудно се превръща в долина или яма, ако още не му е дошло времето да влезе в Ято, да поеме пътя към индивидуацията.
При все това, ярките върхове и таланти са от голяма полза за душите с неразвито далекозрение, които виждат само близки, големи и блестящи неща. Жаждата да се гмурнем в океана на Неиз­вестния и да "преследваме" като подпалени Неговите дарове е бе­лег на друго еволюционно ниво, на съвсем друго душевно и духовно зрение. Любими деца на Бога, отразяващи в някаква малка степен самия Него на Земята, живеят под ръба на най-ниското самочувст­вие и денонощно изпитват най-сладката и прекрасна тръпка на Абсолютния – да са скрити и непризнати. Те харесват повече от всичко мотива на Учителя на Седир, за когото той казва: "Той взе­маше всякога всякакви мерки, за да остава неизвес­тен”. Те считат Теофан за най-истинското въплъщение на Абсолютния през 19 век, понеже той казва: "Аз не струвам по­вече от праха на пода, по който вие стъпвате!". Те разбират и Посветени като Неизвестния Ерзя, който спасява цяла все­лена от гибел, но не може нито за миг да си представи, че именно той я е спасил – самочувствието му е като на микроб. Те знаят и за Памфалон, който е единственият любимец на Бога в един период от еволюцията на Земята, но самият Пам­фалон няма и понятие за това. Те са си избрали и харес­ват най-много такъв Учител, който може да каже следните думи:

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА НЕЩАСТНИТЕ 22.10.01н жиг ЖИГ48`020 Вие казвате: "Покажете ни как се живее!" - Ако дой­дете при мене, аз ще ви покажа как се живее. Нека дойде при мене някой нещастен да живее с мене цяла седмица - след това ще се почувст­вува радостен и ще се разхождаме заедно. Тъй постъпвам аз!
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - И ПАРИТЕ 2 22.12.24н знм ЖИГ48`227 Не се нуждая от пари. Ако в мене се яви най-малката мисъл за възнаграждение, аз напущам работата си.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ВЪПРОСЪТ ЗА БОГА 22.12.17н доз ЖИГ48`189 Аз, който имам толкова знания, който изслед­вам нещата издълбоко, още не съм си задал въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от моя ум, вън от моето съзнание. И милиони години да ми­нат, аз пак няма да си задам този въпрос. Който се е осмелил да си за­даде въпроса какво е Бог, скъпо е платил. Бог го хване леко, стисне го - и всичко с него се свършва.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - АКО БИ БИЛ ВЛАДИКА 22.12.24н знм ЖИГ48`213-214 Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Но как­вото и да направя в това направление, според мене и то е нищо. Много повече трябва да се направи!
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ВИДЯЛ Е В ДРУГИЯ СВЯТ СПАСЕНИ ЕЗИЧНИЦИ 22.11.12н нщи ЖИГ48`093-094 Според мене, християн­ството не е база. Ще кажете, че[само] христи­янст­вото "спасява". - Езичниците, турците, не са християни. Значи, те не са спасени?... - Аз съм ви­дял в другия свят много бу­дисти, мохамедани, спасени.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ВИЖДА И ПОСЕЩАВА ВСИЧКИ СВЕТОВЕ В КОСМОСА И НА ОНЗИ СВЯТ 22.11.12н нщи ЖИГ48`105 Аз зная какво има на слънцето, на луната, на звездите, на онзи свят. Всичко това виждам. /.../ Когато отивам на слънцето, аз се движа с бързина, по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на слънцето. Когато отивам до най-от­дале­чената звезда от нас, отивам за десет минути - оти­ване и връщане. – "Какво има там?" - Ние се при­дър­жаме към свещеното правило да не каз­ваме какво има там.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ВИНАГИ ДАВА ПО-ГОЛЯМОТО, А ВЗЕМА ПО-МАЛКОТО 22.12.24н знм ЖИГ48`213 Като ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поста­вям по-малко парче, а на госта - по-голямо. Аз зная, че изкушението е да искаме по-го­лемите неща за себе си. Ръководя се от принципа, че бла­гословението се крие в малкото. И вие спаз­вай-те този принцип!
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - РАБОТИ БЕЗ ПАРИ 22.12.17н доз ЖИГ48`203 Аз ще отида пръв да работя на нивата по 5 чàса на ден и без никакво възнаграждение.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ – РАЗОЧАРОВАН Е ОТ "БЛАГОРОДНИТЕ" 22.12.03н ддп ЖИГ48`158 "Защо стра­даме?" - Защото се съмнявате. Години наред аз правя опити в разни направления, уж с най-благородните и благо­чес­тиви хора, и се чудя колко лесно се съблазня­ват...
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - СКИТА ИЗ КОСМОСА, ИМА БОГАТСТВА ТАМ 22.12.24н знм ЖИГ48`222 Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч - на небето. Вечер, когато искам да изуча­вам све­товете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИХÒДИ НА СЛЪНЦЕТО 22.12.10н щвн ЖИГ48`180 Кой е по-умен: ти ли, който създаваш теория за слънцето като тяло в разтопено състояние, или аз, който съм ходил на слънцето?
УЧИТЕЛЯТ Е - ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА 30.09.07н имя УЗР49`22 Онзи човек, за когото се казва, че е направен по образ и подобие на Бога, е Божественият човек, който живее на Небето. В него живеят едновременно и мъжът, и жената – в пълна хармония и единство. Той не е нито само мъж, нито само жена. Божес­твеният човек слиза на Земята само един път през 1500-2000 години, като Учител. В този сми­съл, само Учителят е създаден по образ и подо­бие на Бога.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ ВЯРАТА МУ Е НЕНАТРАПЧИВА 30.10.12н рзс УЗР49`119 Сега, като говоря така, аз не искам да при­емете нещата догматически, нито да вярвате както аз вярвам. Това, в което аз вярвам, остава за мене. Обаче ако и аз, и вие вярваме в едно и също нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от моята и от вашата вяра, това е друг въпрос. Моята вяра е важна за вас дотол­кова, доколкото може да донесе нещо добро – както частно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ВЯРАТА МУ Е НЕАГРЕСИВНА И ПРОВЕРИМА 33.03.05н мтд ЖИХ97`287 Аз не искам да вярвате в това, в което аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас, ако не проверите нещата.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - КОГА НЕ ОБЯСНЯВА 34.05.20н днс ПНС98`216 Ко­гато схвана, че някой човек няма да ме разбере и няма да му бъда полезен, аз не му обяснявам нищо.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ОБИКОЛИЛ Е ВСИЧКИ СЛЪНЧЕВИ СИСТЕМИ 30.11.16н щмв УЗР49`208 Ако искате да жи­веете "като хората", вземете всички онези, ко­ито съставят целия космос, а не само хората на Земята. Ходили ли сте по всички слънчеви сис­теми да видите колко хора живеят там, да ви­дите как живеят? Ще ме питате дали съм ходил аз... – Ходил съм, обиколил съм всички слънчеви системи!
 УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ, ГРИЖА ЗА ВСИЧКИ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ СОБСТВЕНОСТТА 24.03.16н кдм КДМ98`015-016 Проя­вявайте любовта си към всички живи същества. Това е новото верую, което трябва да прила­гате! Като го прилагате правилно, лицата ви ще светнат. […] За мене не е важно в какво вярвам. Важното е, че аз мога да разделя хапката си със своя брат. - А леглото си, стаята си? - Всичко мога да разделя със своя брат! Важното е, че аз нямам свое легло, своя стая. Ако бих имал нещо мое, всичко щях да разделя с онзи, който се нуж­дае. Утре може да дойдат да ми кажат: "Излез вън, напусни света!" Обаче аз имам едно място, в което мога да приема всеки нуждаещ се - то е моето сърце. Аз се моля за повдигането на всяка душа, за благото на всички живи същес­тва, без да знаят.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - МИНАЛИ ПРЕРАЖДАНИЯ 30.10.19н олс УЗР49`139 Някои казват за мене, че искам да заповядвам... – Аз съм преживял и това време. Сега на никого не заповядвам. Казвате, че минавам за "владика". – И това съм преживял. И положението на цар преживях. /Сега/ аз не искам да бъда нито владика, нито цар, нито майка, нито баща. Това оставих за хората. – Какъв искаш да бъдеш сега? – Аз искам да бъда служител на Бога. /.../ Това е моята философия! Казвате за мене: "Този човек иска да ни устрои някаква засада, някаква примка"... – Някога аз съм правил тези примки, но като видях техните резултати, отказах се от всичко. Едно време бях господар – видях резултата на господарството и се отказах и от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него. /.../ Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах! Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на Земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва. И сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие като мене ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина".
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - МНЕНИЕ ЗА БЕЗБОЖНИЦИТЕ 1 И ВЯРВАЩИТЕ 2 33.03.05н мтд ЖИХ97`286 Между безбожниците аз съм наме­рил много повече вярващи, отколкото между вярващите.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАРИТЕ 2 И ЧОВЕШКИТЕ СТАНДАРТНИ ЦЕННОСТИ 2 34.04.29н рпв ПНС98`162 Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо? – Защото другите хора се нуждаят от тях. Пък от туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая. От туй, от което другите не се нуждаят, аз се нуждая. Такава е моята философия! Туй, което хората обичат, аз не го обичам; туй, което хората не обичат, аз го обичам. /.../ А тази философия под­разбира следното: аз мисля, и моята мисъл не трябва да причини страдание никому.
 УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ПОДМЛАДЯВАНЕ И ВСЕЛЯВАНЕ В УЧЕНИЦИ 33.03.05н мтд ЖИХ97`287 Аз зная как да се подмладя. Щом дойда до крайния предел, където хората остаря­ват, аз ще се подмладя! Аз ще дойда до това по­ложение по една свобода, която вие не разби­рате. /.../ Природата е пълна с разумни същес­тва, в които аз мога да живея. Коментар: Това е една извънредно важна, фундаментална информация от Учителя, изказвана много рядко от Него в различни вари­анти и на други места. На едно място Той казва ясно: "Аз мога да продължавам живота си вечно, стига да има верни и достойни ученици". Този феномен засяга Второто Пентаграмно Посвещение на ученика (Смирението), илюстрирано на върха на пентаграма с лика на Христа. Известното за него е това, че смиреният ученик, който вече е бил последователно страдалец, велик учен, гений, светия и пророк в минали прераждания, а често и в се­гашното, в даден миг подпалва Втория Лъч над главата си, защото успява да разпознае последното физическо въплъще-ние на Бога на Земята в момента – Учителя. Точно за това говори Бог Кришна на любимия си ученик Арджунатова посвещение получава и св.ап.Петър, ко­гато разпознава въплъщението на Бога на Земята в Учи­теля си – Христа. Знае се, че това посвещение изисква пряк физически контакт с Учителя и почти денонощен живот с Него в едно Братство; буквално и пълно откъс­ване от всички обязаности, симпатии и близки на Земята и тръгване след Господа и Ятото Му по петите. Особено нощите са обект именно на това Посвещение, защото там се лети и гнезди само със свои. Обвързани хора със светски вкус или изпъкващо самомнение ползват нощите си за други неща, приближават други хора или гният в постоянна самота. Призивите на Учителя да не напус­каме света и близките си не важат за второпосвещенците – това трябва да се знае като азбучна истина. В такъв момент Бог иска от кандидатите за Втория Лъч да оставят всичко и всички и да Го последват не само вътрешно, но и външно - буквално, физически Това е грамаден шанс за ученика – да попадне във физическата, етерната аура на Учителя, което става веднъж на 2000 години (може и в друг момент, ако е дошло времето му). В астралната и менталната Му аура той е попаднал още в Първото си посвещение – познал Го е в Словото и Делото Му като самия Бог на Земята и е започнал го изу­чава и изповядва денонощно, готов е и да умре за Него от гореща любов – той е влюбен в Учителя! Но още не е в пряк физически контакт с Него, когато Той е в телес­ната Си форма на Земята - официално или чрез временна материализация, специално за даден случай. Неизвест­ното за това посвещение, но ясно обяснено в Словото на много места и пра-ктикувано постоянно, е че същата пос­ветителска функция поема и Ятото на Учителя – всяка от верните Му Птици. Учителят присъства лично в сво­ите любими ученици, които са Го последвали с абсолютна любов и преданост и нямат вече светски близки и предпо­читания, живеят само с Него и за Него. Те също имат любими – не само летят, но и гнездят, но именно с птици от Ятото, не с обикновени хора. Не допускат това дори с гении, светии и първопосвещенци – Пророци и Правед­ници. В последните все още има грубост, ехидност, съд­ничество, съперничество, гордост, наставничество и самомнение – те не разпознават Учителя, когато е тук физически; даже се борят с Него или Неговите тайни представители - мислят, че могат да ги критикуват и по­учават. Те не могат да разпознаят Птица от Ятото, защото ниският вкус, самонадеяността, гордостта и своеглавието са слепи за Присъствието Божие и за Него­вите тръби и посланици на Земята. В такива Яковци все още няма импулс и понятие да сътрудничат на сестрата и брата, които работят за Господа повече и по-качествено от тях. Техните сили и средства, включително и народ­ните, които са им поверени, отиват 100% за тяхното собствено дело, защото са преизпълнени със самоупо­вание. И това е хубаво, понеже те още не са завършили пътя на индивидуализацията си; но за Разпознаване, Бла­гоговение, Сътрудничество, Слепота за недостатъците и Преданост не стават. Те се опират на себе си или на тра­дицията, за да бъдат "единствени" – да могат да въз­действат и съдят, без да се интересуват от мнението на по-висши небесни инстанции. Те не знаят или не искат да знаят, че Небето винаги има тайни представители на Земята. Явен белег за слепотата на Вярва­щия (получилия Първо Посвещение), е че той не вижда вечното присъствие Учителя сред нас и за­това развива авторитарна самодейност - мисли, че Учи­телят е в другия свят и не го наблюдава. Тъкмо затова има пълна забрана да бъдат въвеждани в Небето и Шко­лата хора с още ръбато его, които държат на себе си или на канона, на земните си вкусове и стереотипи. Един съв­ременен мъдрец казва, че касапинът дълго време си ос­тава касапин психически и затова не бива да  бъде до­пускан в едно духовно Братство преди да е узрял, даже и да е напуснал физическото касапство. Ако влезе, той ще бъде касапин и в мислите си, с думите си, и в общуването – постоянно ще иска да реже. "Праведни­кът", колкото и перфектно да познава Словото и Тради­цията, се отличава именно с размахването меча и на ед­новалентните, "единствено прави истини", т.е., своите собствени... И когато си служи умело с подбрани цитати и поема авторитетно манипулирането на едно учение, на една вяра, на една църква или братство или разиграва самомнението си, тогава той е най-опасен. Точно поради това, учениците-праведници от Първа Посвета са под­ложени на тежки изпитания и страдания - трудно се смъква кожата на човешкото его. Ясен симптом за такъв "праведник" е обидчивостта, честолюбието, "мировата му скръб" понякога, чувството му за самота и изоставе­ност от всички, търсенето на грешки и недостатъци. Често си мисли, че му правят магии. Негов образ наис­тина е богоборецът Яков от Библията. Трябва обаче да различаваме Исусовата от човешката скръб, Исусовото - от човешкото размахване на камшика. Когато обик­новените хора скърбят или размахват камшика, от тях излиза злоба, тъмнина и смрад. Когато Исус и смирените скърбят или размахват камшика, тогава се ражда светлина, ста­ват изцеления, възнесения, възкре-сения. Всичко това се заснема ежеминутно от Акашовите записи и там филмите на свещената скръб и отчаяние и на гневните Божии Пророци, когато са наистина Божии, блестят с неувях­ваща правда и красота.
           Друг голям проблем на прага между І и ІІ пентаграмно посвещение е появата на лъжеапостолите, лъжеучите­лите. Такива неизменно се явяват и действат във всяка епоха и те претендират, че само в тях говори Словото, че сами те са превъплътеният Кришна, Зороастър или Христос, Учителят. Лъжовността им се разпознава по два белега: първо, те твърдят че са "последни" и "единс­твени" и се преживяват себе си като абсолютни лидери; второ – нямат образа на Учителя и дори на Птица от Ятото. Те нямат усещане за присъствието на живи Птици от Ятото или инстинктивно странят от тях или ги игнори­рат, защото усещат "конкуренция". Всяка Птица от Ятото, колкото и несъвършена да е в сравнение с Водача, има особени белези, по който се отличава. Само такава може да бъде истински проводник на Словото Божие и даже Посветител, но тя се разпознава по това, че... не се разпознава, освен вътрешно. Също по благостта, нео­съждането на нищо и никого, освен когато Бог иска това; по щастието и чудесата, които извират край нея, както това става само в аурата на Учителя. Около лъжеучите­лите не стават Божествени чудеса и изцеления, освен по самовнушение на почитателите им; Такива "учители" са студени, ревниви, авторитарни, гневливи и претенциозни към своите "вра­гове" и последо-ватели. Чувството им за "враг", "преда­тел" и "конкурент" е силно подчертано. Освен това, те се осмеляват да продават труда и продуктите си и постоянно търсят авоари, спонсори и инвеститори; с удоволствие приемат признания и награди.
Отличителният белег на Птиците от Ятото е неиз­вестността им и нулевото им самочувствие – пълен ан­типод на претенциите на самозаблудилите се, че са "въплътеното Слово сега". Самомнението има нужда да бъде признавано, често изтъква ранга и постиженията си и преживява болезнено това, че все още не е "разпознато" и "признато". Такъв "учител" никога не може да говори и действа като Единствения, Истинският Учител. Тук повтаряме мисли от Учителя в този дух, цитирани по-горе:
   "Някой казва, че трябвало един човек да поведе другите... Не, това не е стадо, което трябва да се поведе! Във всички хора трябва да се появи нещо мощно, силно, което да изтича отвътре, от душата на човека. /.../ Това е Новото Учение, това е Божественото, което ще освободи всички хора в света!" (33.03.05н мтд ЖИХ97`280-281)
 "Аз не ис­кам да вярвате в това, в което аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас, ако не проверите нещата." (33.03.05н мтд ЖИХ97`287)
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - ПРЕХРАНАТА МУ НА ЗЕМЯТА 24.03.30н пщд КДМ50:41 Мнозина ме питат, кой ме храни. Чудни са хората... Господ ме храни! Ами вас кой ви храни? - "Ние сами си изкарваме прехраната…" - Да каже човек, че сам си изкарва прехраната, това е квадратна лъжа! /Въздухът е безплатен, водата е безплатна; и хлябът трябва да е безп­латен както и всичко останало, но хората са сложили цени и така са изопачили живота си./ Бог ни храни, а хората ме питат отде взимам пари... Господ не е създал парите - те са човешко изобретение. Аз отговарям: от Бога взимам храната! Мога да отида при един свой брат и да му кажа: "Братко, Баща ми каза, че при тебе е оставил един хляб. Бъди тъй добър, в името на нашия Баща, да ми дадеш парче от този хляб" - "Може!" - и този мой брат ме поканва и ме уго­щава добре. Друг път ще дойде някой брат при мене и ще каже: "Братко, можеш ли да ме нагос­тиш? При тебе са оставени баница, сирене, ябълки…" - Той не казва нищо за хляба. Казвам му: "Братко, за тебе имам и хляб, и баница, и ябълки. Ето, заповядай, вземи си каквото искаш." Като го нахраня, ще го целуна и ще го изпратя с ду­мите: "Когато искаш, пак ела." - Такова трябва да бъде отношението между хората! Това е Ве­ликата Истина!
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - СРЕЩИ С ДОБРИ БЕЗВЕРНИЦИ И ЛОШИ ВЯРВАЩИ 24.04.13н ощм КДМ98`076-077 Аз съм срещал безвер­ници с по-меко и добро сърце, отколкото във вяр­ващите. Това се дължи на доброто естество на човека. Макар и безверници, те проявяват сво­ето добро сърце […] Срещал съм вярващи, които повече философстват, а по-малко вършат добро. Благодарение на това философстване, хората са се отдалечили от пътя на Истината.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - СЪМНЕНИЯ В НЕГО; ГОТОВНОСТ ДА СПОДЕЛИ И ПОЖЕРТВА ВСИЧКО 24.04.13н ощм КДМ50`82 Какви ли не съмнения са отправяли хората към мене! Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: Не се съмнявай - пред тебе стои човек, който може да ти каже истината! Опитай ме, но не ме човър­кай. Ако ме човъркаш, ти сам се спъваш. Аз съм готов всичко да споделя с тебе, да пожертвам всичко за тебе, без да осиромашея.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - УЧЕНИЕТО, ШКОЛАТА И СЛОВОТО МУ; ПЕРИОД НА ОБУЧЕНИЕ 30.09.28н нмп УЗР49`81 Ако искате и вие да разберете милостта на Бога, трябва да живеете с мене хиляда години – да ви уча и да ви проповядвам. Това не е лесна работа. Като Бога друг няма! Другите същества ви гледат отвисокоКоментар: Ето една от редките, но катего­рични мисли в беседите, от които се вижда, че Учителят е сам Бог и че никой няма правото и силата да отрече способността на Бога да има тяло и изяви и като Миров Учител на Земята, защото е Господарят на Универсума. Това не е тайна за нито една от Школите Му през веко­вете и във вселената. Който не Го приема така и не Го разпознава, е птица от друго ято или обикновен човек, често враг. Това разпознаване и тази преданост е белег за постигнато Първо и Второ Пентаграмно Посвещение. То е едно мистическо положение – най-високото и най-свещеното в Пътя. / Каква велика привилегия: да имаме шанса да се родим в епоха, когато сам Бог е на Земята в "празничното" Си Човешко Тяло! Не че Той не е навсякъде, но като Богочовек на дадена планета, в даден свят, се изявява публично по-рядко. В останалото време приема физическо, човешко тяло само пред Своите Си – децата от Неговото семейство, които Го обичат и разпознават и дават всичко за Него. Това е основният импулс, основ­ната жажда на човешката душа. То е нещо тъй свято и интимно, че докарва ученика до сълзи. Тук главната ни жажда и щастие не е Познанието, макар че Учителят, т.е. Бог дава и най-върховното познание, с което не може да се сравни нищо и никой в цялата вселена. Тук преди всичко е важна емоцията – разпознаването, лю­бовта към Татко ни. Които не се влюбят в Бога на Зе­мята от пръв поглед, дори от Негов портрет, имат други майки и бащи. Те не са виновни. Дори е забранено да бъдат убеждавани – не може да туриш незрял плод във фурната и да я загрееш до максимум, за да "узрее"... Са­мият череп, лице и тяло на обикновения човек нямат центрове за разпознаване на Бога, когато Той е на Зе­мята. Не може да биеш невменяемо дете, че не разпоз­нава родителя си. Освен това, неразпознаването може да е и белег за чуждо бащинство. Нашият Учител казва, че не всички хора са родени от Бога. Това обяснява защо мнозина се възхищават от други водачи и ята, от други любими, от други приятели, познати, школи и учения, или си остават обикновени гении, светци, индивидуалисти, единàци. / Не че ученикът и детето на Бога не трябва да познава в детайли всяко друго учение, даже това на дя­вола; не че няма широки контакти и познанства с предс­тавители на много други системи и школи, но той ви­наги държи Баща си като светиня и му отдава над 90 на сто от любовта, усилията и свободното си време. Изра­зено процентно в по-демократичен и разширен вид, глав­ната доминанта на ученика, а именно Учителят - Бога на Земята от последното Му идване и реално присъствие на Земята - варира от 51 до 100% - зависи каква е инди­видуалната еволюция, задача, посвета и мисия на всеки. Но – никога под 51 на сто! Разпиляващите се по други привързаности и интереси не са деца на Бога или са още зеленички. Те наричат Учителя "Дънов", както детето-запъртък зове майка си "Мàро" или "Петрова" - от ус­тата му не може да се откъсне "мамо". / Но днес има и големи изключения – раждат се много деца с монада дори от елементарни родители и даже от врагове. По нямане на съзнателни хора от висока еволюция, които да искат да се събират и съединяват със себеподобни, Бог може да използва и камъните – и от тях може да възрасти ученици, човеци с душа! Това Той ни го казва още в Еван­гелието. / Друга, много важна тема в цитираната мисъл: всички, които не са сам Бог, ни гледат отвисоко. Може би не всички, защото има и същества с Божествена, а не с духовна монада или без монада - това се наблюдава в живота ни всеки ден. /Коментарите в този вид домашни упражнения като настоящото са и своеоб­разна изповед, отреагирване на собствени проблеми, болки и даже комп-лекси - на нивото на нашата лична ево­люция. То е също-то, както когато католикът или пра­вославният се изпо-вядват. В изповедта може да има и болка, обида, огорче-ние, човешки грешки и недостатъци. По тия "отклонения" обаче Учителят и Инструкторите, люби­мите и съучениците съдят за раните на всеки от нас и търсят подходящи лекове. Болният на операционната маса не може да мисли за "стил" и "представяне". Той е в безсъзнание или полусъзнание, разголен е пред всички. Ако някой го обича, той го приема именно такъв, не му човърка в раните, казвайки "И ти си грешник, защото имаш рана!". Всеки от нас, като глава или брънка на уникална верига души, резонира на проблемите ù. Решавайки или нерешавайки дадени проблеми, ние предаваме това на цялата верига./ За изненада на някои, дадени съученици и изследователи четат с интерес и коментарите в тия курсови и дипломни работи като настоящата, въпреки че най-важни са оригиналните мисли от Словото. Такива хора са с пробудено универсално тяло – второто по ранг и важност след уникалното, но абсолютно необхо­димо, за да съществува цялостният човек. Това е непозната тер­минология за другите учения и школи, но трябва да се знае, че уникалното тяло на човека с искра Божия е при­съствието и изявата на самия Бог Отец в нас, на Бог в Единството, а универсалното – присъствието и проя­вата на Учителя в нас - на Бога в Множеството. Съвър­шеният човек е баланс между тези две Лица на Бога. / Този втори ипостас на Благия Дух (Цялостния Бог или "Хол"), а именно Учителят или Бог в Множеството, пред­ставлява същевременно системата Учител-Ученик или Учител-Клас, Учител-Школа, Учител-Верига, Учител-Универсум. Универсумът, т.е. физическата вселена, е тялото на Учителя - нещо като асцендента в хорос­копа. В Него всички точки, вълни и частици, всички атоми, същества, планети, звезди и вселени са Негови клетки. Затова човекът с развито универсално съзнание, който вече е пос-тигнал оформлението си като индивид и личност в предишни етапи, умее да се възхищава не само на себе си и на Бога в Единството, но и на Множеството – на особеностите и проявите навсяка друга точка от Битието и на всички същества – индивидуабно и по групи. Включва се в техните проблеми и прави съзнателни усилия да им помага, не ги осъжда. Боли го за всеки свой брат и сестра по универсум, защото е едно с тях - това е самият той. Ето защо венецът на индивидуализацията и персонализацията е именно уни­версализацията. / Значи, освен френология и физиогно­мика има и "корпология", наука за тялото. По черепа съ­дим за индивида, по лицето – за личността и сродната ù душа, сродните ù души; а по вида и съвършенството на тялото или по деформациите му – за начина, по който общуваме и се обменяме с Класа, съучениците, човечест­вото, Ятото, частите на Цялото в целия универсум. Именно за този последен етап важи призивът на Бога да обичаме все повече и повече същества в Битието, лю­бовта ни да се разширява постоянно. / Значи, има разлика между Верига от сродни души и Ято. Индивидът, индивидуализацията, се интересува предимно от себе си и от своята собствена съдба и изява. Личността, персо­нализацията, се интересува само от "своите си" и от хората, от които се възхищава или получава одобрение, "сигурност" или удоволствие – тя е затворена система. Студена е за различните и чуждите, мрази "лошите" и бяга от тях. Това е нейното ниво и нейната задача, нейният таван. Затова, именно, индивидите и личностите рядко имат съвършено и прекрасно тяло – те са повече "слънца" и "звезди" – т.е. глави или лица. Повече ги ценят като хора с познания, с таланти или социални качества. Учителят, Ученикът, Приятелят е над собствената си особа, над ближния, близкия, любимия и любимите и се отличава с живо внимание към всичко и всички души с мо­нада, с незабавно включване в проблемите, откритията и радостите на всяка жива точка от Цялото, без да я осъжда за недостатъците ù. Затова и Учителят е казал още преди 2000 години, че"няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за прияте­лите си". Затова днес добавя, че епохата на Приятелст­вото ще дойде след епохата на Братството - тя е по-висока. Едва след това ще дойде епохата на Любовта. / Любовта, в истинския смисъл на думата, е нещо много по-велико от индивидуалните и личните чувства и даже от универсалните. Тя ги включва, но без да се идентифи­цира с тях, и е нещо много по-грандиозно. Тя е проява на Благия Дух – на самия Цялостен Бог, а не само на някое от Лицата Му. При нея има пълно и абсолютно сливане на волята Божия с личната воля, без да е за сметка на нея. Там действа импулсът "Където Бог ни прати", "Ко­гото Бог ни прати", а не любовта към себе си, към люби­мите или към приятелите; към Ятото - съучениците. В нея, именно, влиза и грижата за различния, и "любовта към врага" - към този, който проявява злото. / Значи, най-голямата любов е Христовата - любовта към различ­ните и неприятелите, към хората, които са ни обидили - колкото и абсурдно да звучи. Това обаче няма нищо общо с милозливостта, слабохарактерността и лошия вкус на обикновените хора – те се подчиняват на обстоятелст­вата и на смъртните от немай-къде. Христовият ученик и Посветен обича различните и враговете си и се жер­тва за тях с удоволствие - по собствена воля и според волята Божия. Той не скъсва с базата си – любовта към себе си, любовта към ближния (сродните души) и лю­бовта към Ятото (сродните духове). Просто умее да ги оставя на заден план в определени мигове, за да прояви Жертвата и Милосърдието за Всички. Обаче той никога не остава роб задълго, защото е свободен дух, гражданин на Новата Вселена, поданик и съработник на Бога и Цар­ството Божие – и на Небето, и на Земята. Много е лесно да си ангел на Небето; но когато божество или ангел се роди на Земята, трябват особени добродетели, особени качества, непонятни и недостъпни за съществата, ко­ито още не са идвали тук и не са страдали, не познават мъката и болките на другите и затова още нямат съст­радание, милосърдие, порив и способност да се саможер­тват и отдават своето си и себе си по волята Божия. Те умеят само да анализират недостатъците и да ги осъж­дат, вместо мълчаливо и с усмивка да полагат балсам в раните.

***
            Всички извадки по-горе и лични коментари от Енциклопе­ди­ята на Словото по тези, антитези и синтези бяха включени по вътрешен импулс, макар да изглеждат твърде много. Те са в пълен синхрон с въпросите и преживя­ванията, които възникнаха през пос­ледните дни. Ето какво, всъщност, се случи, което ни подтикна към желанието да пи­таме Елма отново за отговори:

 1. По въпроса за уникалното последно слово на Ел. Х. за пър­вата раса – бархишадите, втората раса – безименните, сфинксът, третата раса – Лемурия, меркаба и пр. бе отговорено само това, че когато някой е "в час", той изнася дълбоки познания от Школата, но че всички ние имаме правото и шанса сами да про­верим нещата по време на Свещения събор през месец август. От опит някои прия­тели знаят, че на всяка дата от 21 юли до 25 ав­густ се възп­ламеняват верижно една от друга 36 чакри, а понякога и 49. По време на всяко земно денонощие, на Рила, в Хималаите и на Слънцето по това време се провеждат различни анализи, посве­щения, възне­сения, полети и гнездения, преглеждат се филмите на жи­вота на всеки обитател на Земята и на Слънчевата Система за една земна година и се вземат решения за съдбата му през след­ващата. Защо именно земната година е критерий, това е друга тема. Изясни се за пореден път, че Самият връх на Съ­бора от 19 до 25 август отдавна не е именно в този период от 1945 година насам, че той оттогава е плаващ - на съвсем други дати, - и че не се повежда в района на 7-те езера на Рила, освен много рядко, само за някои отделни души. Практи­ката показва, че от средата на ав­густ до 19 или 21 число там отиват предимно оглашените, за ко­ито земните дела и другите желания и ангажименти са по-важни. Те отделят за Събора възможно най-малко дни. Оправдават се пред себе си, че другите им влечения и обязаности са много важни и неот­ложни. Затова те нито уцелват истинското време на Съ­бора, нито имат и най-малък шанс да преживеят верижното подпалване на Съборните чакри една от друга, начиная от 21 юли.
За искрено стремящите се, които наистина нямат от­пуск и не могат абсолютно по никакъв начин да отидат в пла­нината по това време, съществуват други възможности за Посвещение. Това са дежурните Посветени по места, които не отиват на Рила физи­чески от 22 юли до 25 август или при­състват там само нощем, по време на сън (денем – само ко­гато се наложи замалко - с духовното си тяло и или с теле­портация на физическото). Ние неведнъж сме ги виждали едновременно на ня­колко места. Значи, има хора-трам­плини, които могат да из­стрелват смирените по всички вселени, времена и места, предвидени за Събора. Точно такова нещо се случи и сега с ня­кои приятели, които не могат или не искат да отидат точно на Рила по време на официалния събор. За това ще бъде раз­казано накратко в следващата точка:

2. Една душа отдалече, прекосила океана, не може да за­мине на фиксираната дата за Рила, понеже авиокомпаниите объркват дес­тинацията на багажа ù и той закъснява. Тя обаче усеща, че Събо­рът в момента се провежда на Витоша и се ориентира безпог­решно към един приятел, който знае това. Вът­решното разпозна­ване и избор може да ни свърже дори с човек на дъното на ада, който в даден момент става център на Съ­бора. За Небето е без­различно дали двама или 200 хиляди ще присъстват на Събора – важна е чуткостта и ефектив­ността. Масовият прилив на енту­сиасти към традиционните места по традиционното време е пох­вален, но там няма да протече никакъв Събор – ще има само панев­ритмии и международни контакти, тълпи по пътеки и поляни. И това е радостно, и то развива някои качества и добродетели, но отдавна няма нищо общо с истинския Събор, който се провежда на други места и от други хора. Тази стратегия на Небето от край време дава много добри резул­тати.
 Какво преживяват споменатите двама приятели по пътя от с. Железница до Черни връх на Витоша и после до Златните мос­тове, това не може да бъде описано с човешки думи. Единият няма да може да осъзнае скоро какво точно е станало през този ден, защо са изчезнали нелечими болести и са получени мечтани Посве­щения; защо всички хора по пътя са реагирали тъй спонтанно и са им предложили услугите си с такава любов; защо съдбата на дори случайните срещнати по планината ще се развие от този ден по съвсем друг начин. Дру­гият осъзнава всичко това и е благодарен, че Присъствието не се прекъсва никога. Когато обаче го помолват да се качи следващия ден на Рила за "Събора" (багажът му вече е до­шъл от летището), той отказва, понеже раз­бира, че в столицата предстои да бъде свидетел на нещо много по-уникално и трога­телно от много такива “събори”, взети накуп:

3. 90-годишен старец, след две тежки операции и все още едва подвижен, вика свой близък за помощ, за да му разкаже нещо важно. Показва му голям албум със снимки – самият той с патерици или на инвалидна количка, само допреди няколко дни, е бил на гости в дале­чен германски град. Дъщеря на негов почи­нал приятел от тази страна, пренебрегвайки обстоятелст­вото, че такова пътуване е абсурдно за инвалид на такава възраст, след като старецът едва се придвижва вкъщи до тоалетната, организира перфектно него­вото транспорти­ране до аерогарата в София и го посреща в немс­кия град, къ­дето се грижи за него с огромна любов и всеотдайност – та това е пръв приятел на баща ù! На всички снимки в този град човекът е на инвалидна количка или с патерици. Всеки от нас е грешен, всеки си плаща за малки и големи грехове и откло­нения, но безграничната обич и любов на душите с искра Бо­жия са напълно слепи за недостатъците ни и могат да пра­вят само това, което ги легитимира като деца на Бога - да обичат пламенно и безусловно.
Информацията, която се даде за тази жена в Германия, се счита за много по-важна от стотици идейни разговори сега на Рила или из хилядите духовни общества - тя е урок и критерий от неизмерима величина. Тази жена е трябвало да има едно прераждане на инвалидна количка заради месото, ко­ето е изяла и защото не е могла да прости на един човек от предишен живот. Но заради сър­дечната покана и грижа за споменатия българин сега, макар и само за няколко дни, при­съдата ù за следващото прераждане отпада и тя ще се роди в щастливо и благородно семейство и ще преживее един чуде­сен и много радостен живот, в райски условия и в едно прек­расно тяло. В минало прераждане тя е била в кармична връзка с този днешен българин, където е пострадала от него и дълго време го е осъждала вътрешно, не е искала да го пог­ледне повече и мигом е престанала да се интересува от съд­бата му. Дълги години е държала отрицателна мисъл за него, говорела му е с надменен и назидателен и тон и даже подиг­равателно, неспособна да го раз­бере и да му прости, да бъде нежна както в началото. Един ден обаче тя се е покаяла и е помолила Бог да ù прости. Тъй като на всеки човек се дават шансове, в сегашния живот се дава баща ù да бъде пръв приятел с ней­ния прероден любим, който е съгрешил спрямо нея в миналото и тя дълго не е могла да му прости. В даден момент фор­мално му е простила и уж се е покаяла, но си е останала с от­рицателната оценка за него и с определението, че той бил "използвач" и "неморален". Лю­бовта към баща ù обаче през се­гашното прераждане се прех­върля и върху българския му при­ятел, и с този акт на нежна и всеотдайна грижа, макар и само за няколко дни, тя отменя едно цяло свое бъдещо прераждане в инвалиден стол! Бе обяс­нено, че дори и да не бе протекло реално гостуването му при нея – дори само да би го поканила, с готовност да поеме всички грижи и разноски, опрощението на кармата ù пак би протекло. Важното в случая е, че тя отправя към него безус­ловна любов, без никаква сянка от нещо негативно в сърцето си. Дори и да не помним миналото, враждебността ни към тези, от които сме пострадали и пъл­ното ни безразличие към съдбата им от даден миг нататък е сигурен белег за зло сърце, за неразрешена карма, поради ко­ето инвалидните ко­лички и много други неприятности ни очакват неизбежно, ако сме такива. Мекото и добро сърце, родено от Бога, е абсо­лютно неспособно да помни злото, а желанието и способ­ността му да помага до края на живота си на тия, от които е разочаровано, не отпадат никога. В про­тивен случай съста­ряването, погрозняването и болестите няма да ни отминат. Устните ни ще стават все по тънки и стиснати, тонът ни – все по-авторитарен, осъдителен, по­дигравателен и назида­телен. И скоро ще се видим в огледа­лото като бабички или много болни и нещастни дядовци.
Защо Небето счита случая с този старец-инвалид за един от най-важните уроци напоследък? По-силен и от най-ефектните духовни възторзи и представления, които са протекли тази година по света и на Рила при някои хора, но в същото време същите хора неизменно гледат други хора осъдително и мрачно и не искат да им се усмихнат и да им протегнат ръка нито веднъж в рамките на сегашния си живот.

10,14ч.
- Ще бъда лаконичен. Да понесеш на ръце опозо­рения приятел или разпраното куче, когато другите пеят хвалебствия Господу – това няма да казвам какво е. Излишно е да казвам. Ако някой сам не се до­сети, излишно е да казвам. Същият приятел, съ­щото куче, в предишния или следващия миг могат да изминат 100 километра напълно млади и здрави за­ради душа, която ги разпознава и обича. Но за онзи, който съди, ние трябва да лежим "безпомощни" и да се правим на оглупели и немощни с месеци и години, за да изследваме мислите му. Да изследваме сърцата – дали имат само подпалване, или са способни да под­държат добрата си мисъл и чувство безкрайно, неза­висимо от обстоятелствата; да ослепеят за не­достатъците и злото. Защото съденето не е само активно – съденето е съдене и чрез безучастие. Съ­денето е съдене и чрез нетърсене, изоставяне. Ако някой ви каже "до тука" - и Господ му казва същото. Но някои не умеят да казват "до тука" комуто трябва, затова трябва да бъдат възпитавани по-специално.
За тайните на миналото и бъдещето, за скита­нията по звездите, за райските светове и мигове, които посещаваме и преживяваме, не са назначени лекции. Ние с вас ги преживяваме. Ако някому са нужни лекции, да иде при лекторите. Ако някому е нужен живот, да иде при изворите на живота. Нео­бикновено е да харесаш и обикнеш Извор! Той си шу­моли във висините и не чака признание. Ще се ползва жабата или кошутата, която е жадна.
Ако дори само една душа разпознае точната душа, можем спокойно да кажем: "Съборът вече пре­мина". Тайната е в това, че за смирените той никога не преминава. Когато това се случи, раят на Небето и на Земята не свършва никога. Един миг даване – минута подмладяване. Секунда неосъждане – минута подмладяване. Секунда Разпознаване – век подмладяване!

Годината – 2008, Градът е Нюрнберг, персонажите – други, но удивително много си приличат с хората, за които се разказва
в тази истинска и трогателна история. Чичо Кольо си отиде от този свят неизмеримо щастлив, понеже една душа, родена от Бога, направи невъзможното за него!

Няма коментари:

Публикуване на коментар