1126.2000.02.17 Цялото богатство

Книга 32


17.II.136(2000)

София - Изгрев

ЦЯЛОТО БОГАТСТВО

Какви ли не неща стават нощем на Рила, когато будните души тръгнат на астрална екскурзия!

Една душа от свързаните със Словото разказва:

 "Вечерта на 13 февруари, неделя, една приятелка сподели с мен какво ù се е случило през този ден. Малко преди събуждане чула насън доброжелателен глас, който ù казал: "Пожелавам ти много приятен ден!"

            И наистина, денят се оказал тъй прекрасен и приказен за нея, че няма да го забрави цял живот. Още от предишния ден тя имала такова предчувствие, наблюдавайки как падат дъждовните капки в локвите по шосето. Размишлявала колко удивителен е символът на тази картина: безброй капки падат и образуват разширяващи се кръгове, но тези кръгове не си съ-перничат, не се борят, а свободно преминават един през друг. Ако можеха така и хората да се проявяват в живота и постоянно да разширяват кръга на съществата, които обичат, без това да пречи на никого, образувайки една всемирна симфония на творчеството и обичта, нима би имало някаква разлика между човека и Бога? Не е ли песента на дъжда една точна картина на проникването на всеки във всеки, без никой да иска да изтласка някого или да не допусне някой в себе си?

А какъв е символът на мехурчето? Защо при дъжд се образуват безчислени прозрачни полусфери и скоро се пукат? Какво иска да ни каже Природата с това?

        На другия ден, именно в неделя, тази приятелка се качила сама нависоко в планината и разбрала, че раят е на две крачки от града. Само за три чàса и половина човек излиза над мъглите и за още един час се озовава на 2000 метра надморска височина, където грее ярко слънце, въздухът е чист и прозрачен като детски сън и снегът блести до изнемога. Мислела си, че в чувства и мисли духовните хора сме доста силни, но волята ни нещо куца. Волята за младост, здраве и живот изисква решителни усилия да се преборим с леността и да използваме тялото и силите, които ни са дадени, за да прекрачим в земния рай, който е под носа ни.

        Вървейки бодро по най-стръмните пътеки или направо нагоре през горите и хълмовете в дълбокия сняг, тя почувствала такова блаженство, такова освежаване, че съжалила защо не е подканила приятелите си, които нямали и понятие, че горе е такава красота и топлина, криейки се под юрганите си от свирепия студ в града, захлупен от отровния смог и тъмнината. Даже по пладне, в такива дни в големия град сякаш е 6 часà вечерта и настроението е също под нулата. Глупавите хора сядат пред масите, компютрите и телевизорите си и сърцето им се чуди как все още движи гноясалата им кръв.

Като излязла от гъстонаселената зона на скиорите, тази приятелка тръгнала по самотни, едва отъпкани пътеки и чисти склонове, и попаднала в един странен свят, какъвто никога не била сънувала досега, въпреки общо взето буйната ù фантазия. Видяла хора от бъдещето или от космическото настояще навсякъде около себе си! Те били полупрозрачни и светещи и излъчвали приятна топлина. Нямали дрехи и всички били млади и необикновено хубави. Разминавали се на всички посоки, но тя веднага забелязала, че всъщност те не се разминават. Земният, смъртен човек ще се размине с теб на улицата, все едно че си дърво. Той е зает със собствените си мисли, вкусове, представи и въжделения и е повярвал в морала на смъртта: разминаваш се безразлично с всички хора по пътя си, защото са ти "чужди", "далечни", "непознати". Не трептиш от обич и възторг пред всеки срещнат, защото е една неповторима частица от Бога - тоест, сам Бог пред очите ти, - а преспокойно се разминаваш със стотици и хиляди деца на Бога и дори с най-сродни души за цял живот!

        Това, което видяла и почувствала тази приятелка над 1600 метра височина в планината, било съвсем различно. Отвсякъде струяла нежна, тиха, жива музика. Хората там вървели, но не можели да не се спрат пред всеки срещнат и да не го прегърнат и целунат, да не си поговорят с него с възклицания и сълзи на очи от щастие. Та ти срещаш една съвършено нова и непозната душа по пътя си – или един стар любим и приятел, когото не си виждал от толкова много векове! Надпреварвали се да се канят един друг вкъщи; за един ден правели и получавали толкова много покани, че им стигали за цял живот! В радостното очакване да си отидат на гости, те ставали все по-светли и прекрасни – заприличвали съвсем на Онзи и на Онази, чието подобие знаели че са. Нямали и понятие за това, че само на няколкостотин метра встрани се движат подобия на хора, които са способни да се разминат с любимите си за цял живот или за цели 12 милиарда години, само защото някой зъл гений в миналото е измислил понятието за неблизки и непознати, изразено в странната игра на стъклен поглед и разминаване. Не знаели, че тези нещастни хора с угаснали очи и обезобразяващи се лица и тела ще се върнат следобед при "своите си", както наричат несменяемите 2-3 физиономии около себе си, с които си разменят отдавна познати и некрасиви думи или отдавна мълчат и не си говорят.

        Прозрачните хора в планините забелязали приятелката и разбрали, че тя ги вижда. Всеки я канел в дома си и тя посетила много кристални къщи, където получила толкова много обич и нежност, че щяло да ù стигне до края на вечността. Поискала за остане завинаги при тях и била готова да заспи веднага в снега, защото си нямала собствен дом и близки в човешкия свят, които да държат чак толкова много на нея – нали всеки си има "близки", "любим", сигурност и покрив?... Наистина, в низините имало няколко души, които я канели да остане при тях замалко или за цял живот, но там капките не правели кръгове, които да се взаимопреплитат. Всеки кръг там измествал другите кръгове или не допускал други кръгове в себе си и в дома си, освен един. От това хорта почвали да растат на ширина или очите им ставали лоши, с нещастен, зъл или празен поглед. Само за 40-50 години те заприличвали на майките и бащите си, на дядовците и бабите си – и всички до един умирали от болести. Спомнила си за странните думи на един външно млад човек от света, който отказал да се запознае с някого, казвайки: "Не мога да натоваря съзнанието си с още един образ"...

            Приятелката ми разказа още, че обещанието за приятния ден имало покритие и в късния следобед, когато се върнала "вкъщи". Там я очаквало писмо от скъп приятел, каквото не била получавала от много години. Този приятел я канел да живее при него. Но дали този факт спада към обещанието отгоре, каза тя, щяло да стане ясно само след няколко дни.

 Като нямала какво да прави след толкова силни и вълшебни преживявания, тя не можела да направи нищо друго, освен да си отвори, както винаги напосоки, два-три тома от книгите, в които се говори за подобни обикновени и необикновени работи:

        "Сегашните хора на 40 години остаряват: "Да са живи децата ни, свърши се с нас!" – Ти си тогава стар мех – трябва да те турят в избата; ти си ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Трябва да кажеш: "Господи, разбрах Те сега – искам да работя за Тебе, както работи един юноша!" […] Хора със стари мехове и старо вино не са за Царството Божие. Когато схванат тази Божествена мисъл, тя ще ги повдигне със своята сила”. (т. "Сила и живот", Век22`1990, с.153, б."Стари и нови мехове" от 13.VII.1915)

        "Градите ли върху обикновените идеи, вие ще се намерите в положението на човек, който е съградил къщата си на пясък. Като завалят дъждовете, къщата се събаря."

       "Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания."

        "Като ученици, вие трябва да се стремите към идейните неща, а да избягвате безидейните, които създават натрупвания в човека. Старостта, от която хората се оплакват, се дължи именно на натрупвания в чувствения, в умствения и физическия свят на човека. Натрупването е резултат на обикновените идеи в човешкия живот. За да се подмладите и да се освободите от натрупванията в себе си, вие трябва да имате по една нова идея – ако не всеки ден, поне по една в месеца. […]

        "Следователно, стремете се към необикновените идеи, за да поставите здрава основа* на своето бъдеще."(т."Методи за самовъзпитание", Хел`94: 138-141, л."Обикновени и необикновени идеи" от 8 май 1931)

               

        * В цитирания том думата е сгрешена (напечатано е "основна"), както немалко количество съзнателни и несъзнателни грешки, криви редакции и добавени или липсващи изречения и цели абзаци в този вид издания. Изследователите на различните стенограми на една и съща беседа и на оригинално издадените томове могат да потвърдят това. Издатели с претенции, че представят Словото на Учителя в оригиналния му вид, се излагат още от самото заглавие на книгата: в цитирания том на корицата е написано "Методи на самовъзпитание", а вътре – "Методи за самовъзпитание". Ето защо от продавачи на беседи с много страници реклами и собствени коментари покрай Словото не може да се очаква нещо повече, особено когато след няколко години се отричат от Учителя си и си намират нов учител, който бил "последната дума на истината" (Бележка на преразказващата).

      "Животът има смисъл, когато от човешкия живот се минава в Божествения. Стане ли обратното, животът губи смисъла си. Адам, първият човек, изпадна в това положение. Когато беше в рая, той имаше всички условия да прояви Божественото в себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нещата отвън, а не отвътре, вследствие на което не видя погрешката си и не издържа своя изпит. Погрешката му се заключаваше в желанието да има жена. […] Как именно се е родило желанието на Адама да има другарка и как се е явила тя – по това са създадени много легенди."

     "Като изучавате живота, вие сами ще започнете да правите разлика между човешкото и Божественото. Това различие особено ярко изпъква в любовта. Момък обича мома – готов е на всички жертви за нея. Но щом се оженят, още първата година животът им се разваля. Защо? - Защото тя си позволила да погледне друг мъж. Това е човешка любов. Божествената Любов не прави такава разлика между хората."

      "И тъй, когато хората се оплакват от страданията си, това показва, че те са още в човешкия живот. В този живот, именно, нещастията и страданията никнат като гъби."

     "Ако някой се връща от Божествения към човешкия живот, той постепенно губи дарбите си и става обикновен, посредствен […]. За да не изпадне в това положение, човек трябва да бъде буден. Докато човек мисли, че е прав във всичко, което знае и което върши, той е в човешкия живот.

      В човешкия живот няма щастие. Там човек може да учи, но щастлив не може да бъде.

     "Бог изпитва хората. Той изпраща някой ангел между тях и гледа как ще се отнасят с него. От поведението на хората към този ангел се познава и техният характер."

      "Като отидете в Божествения свят, вие трябва да бъдете готови да дадете всичкото си богатство. Щом дадете всичко, ще получите всичко.”

         Тези мисли се паднаха от тома “Да им дам живот", Задруга`36, из беседата "Човешко и Божествено" от 26 август 1936г. В ръкописа на приятелката следват нейни разсъждения за това, какво значи да отдаде човек всичкото си богатство, но те са толкова различни от общоприетите понятия за богатство, че в настоящия момент ще се видят твърде смели дори за напредналия мислител. Затова тук ги пропускаме.