вторник, 18 октомври 2011 г.

1127.2000.02.17 Дебит и кредит

Книга 32


21.II.136(2000)
Варна

ДЕБИТ И КРЕДИТ


Michael Parkes
           
Днес сутринта даваха един руски анимационен филм по телевизията за Иван Царевич и Ваилиса Прекрасна, превърната в жаба от злия магьосник Кашчей Безсмъртни. Защо той може да загине само от върха на игла, скрита в яйце, погълнато от заек, който се намира в съндък, качен на един много висок дъб? Какво означава ламята, бълваща огън и недопускаща никого до този дъб? Каква може да е символиката? – Това остава за домашно на всички желаещи.
            Иван избързва с три дни и хвърля кожата на жабата в камината. Това огорчава безкрайно много любимата му – ако би изчакал, тя би се освободила завинаги от черната магия и би останала вечно при него, в истинския си образ на прекрасна млада жена. Не е ли това израз на проблема за изчакване на Космическия Момент? Нима астрологията, и особено примарните дирекции, не ни учат на точно това?
            Името "Кашчей" звучи като шопското "кашча" – къща. Дали жаждата да имаме собствена къща, дом и семейство, но преждевременно и не с душите, определени ни от Бога, не е главната стръв на тъмните сили, с която успяват да ни омагьосат?
            Въпросът е, случайно ли попаднахме с приятелите от Варна на това филмче по телевизията, след като то има съвсем явна връзка с темата "Дебит и кредит", която тече вътрешно още от вчера?
            Защо точно "дебит и кредит"? Естествено, че това не са само тясно икономически понятия. Има и велика икономика на Природата, изяснявана надълго и нашироко в лекциите и беседите на Учителя и спусната като точна наука от Елма в осиянието за "ликономиката" – икономиката на Небесните Ликове. За да си останеш небесен лик или да добиеш такъв, трябва за спазваш законите на "ликономиката".
            Един от тях се изясни също тази сутрин, при работа с томчето окултни лекции от Учителя "Живот, светлина и сила" от 1940-1941г. На едно място там Той казва, че ако отиде да си купи билет от лотарията и този билет спечели 100 хиляди лева, това ще е чиста загуба за Него. Той ще трябва да заплати за енергията, която е изразходвал да отиде да купи билета – това действие струва на Природата много повече от 100 хиляди лева. Можем да си представим колко отговорен е всеки миг от живота ни, колко струва на Природата всяко наше действие! При все това, Тя ни остава да грешим и да се разтакаваме свободно, за да трупаме опит, въпреки че кармата ни за такъв живот - с принизен вкус и нисък идеал се насъбира през вековете и ние трябва да я изплащаме прераждания наред. Ето какво казва Учителят за плебейските ни вкусове в музиката, например – не само когато сами пеем, но и като слушаме композиции и изпълнения на хора без искра Божия или с прекалено замъждяла монада:
           
“… с това пеене едно възвишено същество няма да има доверие в тебе, то ще те подозира. То, като те чуе още отдалече, няма да има доверие към тебе и никаква работа няма да ти даде.” (т.”Живот, свобода и сила”, Ур98, с.190, л.”Новият морал” от 6.06.1941г.)

Мисълта на Учителя за лотарията тук съвпада напълно с един друг "филм", който бе прожектиран нощеска в свръхсъзнанието или подсъзнанието, след като бе зададен важен въпрос. Прав ли е проповедникът В. във всички случаи, когато съветва учениците си да не остават повече от два дни и една нощ на гости при едни и същи хора? Няма ли изключения, когато може да се гостува по-дълго?
В съня се появиха странни балони или летателни апарати, носещи отдолу контейнери. Всеки контейнер има различен по диаметър кран. Ако се направи грешка и някой почне да пълни приемна цистерна на Земята, чийто кран е по-тесен, съдържанието се разлива отвънка. Ако крановете са еднакви, но цистерната долу е по-малка и ако снабдителят не затвори крана си навреме, става същото. Той трябва да напълни цистерната прецизно и да отиде да пълни други.
Обратно: ако приемащата цистерна е по-голяма, снабдителят ще изчерпи съдържанието си и ще трябва да иде да зарежда отново. Ако при това гърлото на жадния е много по-голямо, той ще остане недоволен – способен е на много по-бързо напълване, има голям дебит. Кредитът на даващия ще се изчерпи. Ами ако отдолу се захранва мощен самолет, нали може да не стигне горивото и времето за ново снабдяване и той да падне?
Всичко това се отнася и за взаимоотношенията между хората. Много недоразумения и драми, трагедии, произтичат от непознаване на дебита и кредита – както собствените, така и на другите. Колко важно е напасването на сродни души и потребности! Или поне способността да спреш и да си отидеш навреме, за да не удавиш някого. Или възможността да те зареждат едновременно няколко снабдителя.

16,44 
          - От всичко това следва, че Работниците нямат право на невярна преценка. Една секунда избързване, един сантиметър разминаване на диаметрите – и белята е готова! Затова бързите смени на местата, където гостуваме, е единственият начин да се ускори попадането на сродна цистерна – ако не сме били мъдри и ясновидци да отидем направо там, където ще се паснем.
          Небето иска от нас максимална скорост и напрежение на преливането, използване на максималния кредит и дебит. В противен случай се изждивява повече енергия, за да можем да висим във въздуха по-дълго време.
          Ако не попаднем на празни цистерни от нашия калибър, които да жадуват за точно нашето гориво и да ни посрещнат напълно отворени, ние непременно ще предизвикаме някъде катастрофа.
          Не бива да се забравя, че има много цистерни от нашия калибър, които копнеят за други горива и снабдители. Усетят ли дъха на нашето гориво, те не се отварят. Други са създадени точно за нашето гориво, но искат други горива и снабдители – още не са им опитали меда и жилото. Да убеждаваме такива че са създадени за нас или да ги поливаме отгоре, когато са затворени – това е безсмислено. За такова нещо се дърпат уши.
            Има и такива случаи: абсолютно сродни калибри, еднакъв обем и дебит, създадени само за нашето гориво – но пантите на капаците им са ръждясали и се отварят много трудно. Да висиш на такова място е престъпно – в това време падат без гориво други, които чакат отворени и на които си могъл да помогнеш. Ръждясалите и клеясалите ги оставяме в ръцете на Съдбата, докато нейните ремонтни работници не възвърнат скоростта им на отваряне. Всеки опит за стиковка в Космоса с неизправни системи завършва с взаимна гибел.
Има цистерни с жажда за Слово, цистерни с жажда за обща космична работа и цистерни с жажда за общ живот. Всички останали се пълнят с какви ли не мисли и текстове, с неща, различни от Работата и с есенции и субстанции от обикновени хора, с които предпочитат да живеят.
          Най ви се чуди Небето, когато хабите сили и време да предлагате безсмъртие на хора, които нямат вкус към безсмъртието. Това са усилия зàлудо: даже и тези Слова, които сега ви диктувам, те въобще няма да ги прочетат или ще ги прочетат еднократно, без да си променят живота. Няма и за миг да си помислят, че общият живот с неслучайни хора е врата към райовете на Вселената, където се отива физически и мигновено, а не след смъртта на тялото. Някои от вас от опит знаят, че мигновеното разпознаване и мигновеният отклик на всички полета, когато сам Бог ни среща чрез Своите Си, пренася верните за част от секундата в някой от райовете на Битието, и то не насън.
          Общата работа за Делото и приемането на Словото не са достатъчен тласък за озоваване в рая. Те са само пътища за нагнетяване на енергия. Истинското, мигновеното изстрелване става само в сродни обятия.
          Ето защо Бог предпочита да ни изпраща там, където има условия за мигновен отклик и за изобилен и пълен живот – живот с максимален дебит и кредит. Кредит не значи само потенциал – това е и доверието, с което някои се отварят за носителите на живота. С Работа се занимаваме на второ място, а със Слово – на трето, ако сме обиколили вече всички души с жажда за безсмъртен живот. Делото и Словото имат по-малък дебит и затова там възвръщането на младостта и безсмъртието е значително по-бавно. Който приеме Живота, може да се преобрази мигновено.
          Ако някой не се интересува нито от Живота, който носим, нито иска да си сътрудничим, нито приема Словото ни, то и една секунда прекарване с такива хора ви се пише на червено в тефтера.

Естествено, тези правила не важат за Педагозите. Те са в сила предимно за Работниците, за да няма денгуби. Педагогът е преизпълнен с такова търпение и любов, че е готов да слуша с часове и години адската музика, която вълнува туземното население; да се интересува искрено от глупостите, които го занимават, и да понася стоически затвореността на всички за Космическата Любов. Това се прави с единствената цел хората да имат достъп до небесни представители, за да могат да правят сравнения. И това дава добър резултат: веднъж на сто години една човешка душа пожелава да живее с безсмъртните.
"Тази Любов, за която ви говоря, е една такава [електрическа б.п.] топка. Ако падне върху вас, вие ще се намерите гол и ще се усъмните, ще си кажете: "Това не е Любов…" - [Напротив], именно там е Любовта!" (т."Трите живота", Жан`98:258, 13.VII.1922)

“Ако не можеш да задоволиш ума си, ти не си умен човек. Ако не можеш да задоволиш сърцето си – всички желания на сърцето си да задоволиш, - ти не си от добрите. Ако не можеш да задоволиш всичките желания на тялото си, ти не си от силните хора. Силният човек задоволява тялото, добрият човек задоволява сърцето, умният човек задоволява ума си." (т. "Живот, светлина и сила", Ур`98:183, л."Благодарност" от 22 май 1941)

"Когато дадеш всичко, което имаш, ще имаш белия цвят. Белият цвят винаги показва, че онова, което си имал, дал си го без да оставиш нищо за себе си. Всичко, което имаш, дадеш – това е белият цвят. Оставиш само едно нещо за себе си – и този цвят вече не е чист.
     А с какво червеният цвят, в най-висшето си проявление, е по-гòрен от белия? – С това, че ако белият дава всичко, което има, червеният дава и живота си. Един светия ще си пожертва и живота. Ако пожертваш живота си за добрите хора, твоят живот ще се върне - ти няма да го изгубиш." (пак там, стр. 192, л."Новият морал" от 6.VI.1941)

И така – да си пожертваш живота… Какво означава това – непременно да умреш ли? Светията, ученикът, адептът, добрият човек с искра от Бога не отива на кладата, ако няма крайна нужда. Той отдава живота си в служба на добрите, на съвършените хора. Като живее с тях и за тях, с това той живее и за обикновените хора, но без да остарява и умира. Когато приема старостта, това произтича от единствената причина, че в даден живот не се е намерил нито един човек, който да желае да живее с безсмъртни хора. Безсмъртните живеят с безсмъртни само на Небето. На Земята трябва да се направи връзка между безсмъртни и смъртни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар