1224.2008.02.26 Един индивидуален опит с житния режим

Книга 36


26.II.144(2008)

София – Изгрев

ЕДИН ИНДИВИДУАЛЕН ОПИТ С ЖИТНИЯ РЕЖИМ

23 февруари – 3 март 2008

(част І – опитности и размисли до четвъртия ден)

           

            Както бе обяснено в началото на тази книга, в нея са поместени не само директни осияния от Елма, но и други текстове в този дух и описания на случаи, свързани с приложението на Словото в Делото и Живота. Който се интересува само от холизациите, може да пропусне всичко останало, но с това не би си помогнал за изгражадне на универсалното си тяло, с което влизаме в епохата на Водолея. Божественото днес се проявява на много места и за нас е интересно какви са неговите прояви и в съучениците ни, и в съидейниците по света. За такива феномени са предвидени други поредици от книги и информационни носители, но понякога Елма настоява да се включват и в книгите с единенията.

І. Имаме голям шанс да узнаем за един от начините на­чин, по който е бил провеждан житният режим от Учителя, предаден ни от бр.Жоро от Габрово: с ябълки, орехи, мед и пр. Но ние помним и други начини, а сме практикували и най-труд­ния - с твърда сурова пшеница. Жоро говори за грухано жито, но днес може да изпробваме и лимеца.

ІІ. Стремежът ни сега е да го изпълним абсолютно точно, поне според изложените правила и методи на облекче­ния режим – и досега това е успешно.

ІІІ. Стотиците и хиляди мисли в беседите, както и мно­жес­тво упражнения в Школата, показват, че Учителят на Бя­лото Братство и всички сили и хора, които са негови изрази­тели, се бо­рят за уравновесяване на унификацията с индиви­дуалните вари­анти. Всеки, който иска да наложи само едното, не е от тази Школа.

ІV. В настоящия индивидуален експеримент се очертаха ня­кои интересни и полезни подробности и изводи. Никой не е длъжен да ги приложи за себе си, понеже може да има собст­вен опит, но би било любопитно за някои да се сподели:

1. Братя и сестри от Братството, включително и сес­тра Йорданка, са ни казвали, че така изложеният начин за провеждане на житния режим е един опит на Учителя да го даде в най-облекчен вид, за да могат да се справят и хората с най-слаба воля и най-неп­ретенциозни критерии, като прохож­дащи в това Учение. В този вид – по три пъти на ден, макар и само с по 30 до 33 грама грухана пше­ница (три равни супени лъжици), с по една ябълка и три ореха, осо­бено като се из­пълни стриктно съветът за дъвченето на всяка хапка 99 пъти, насищането и силата, която получаваме, са тъй го­леми, че човек изпълнява режима именно по този начин, само за­щото е казано, а не защото е гладен.

2.Учителят е искал да покаже, че огромната сила и ефек­тивност на този най-лесен начин дава възможност до взимаме една порция само веднъж дневно. Имаме примери, че някои от братст­вото го правеха точно така - според по-ви­сокия критерий на Учи­теля, ученикът да се храни само веднъж на ден, и то в Слънчев ас­трологически час. Това отпадане на болестите, тази мощ, радост и щастие и тази пъргавост на тялото и будност на съзнанието, които се явяват само при едно хранене дневно, са тъй удивителни, че

3. ученикът може да ги запази и усилва дори и с хранене през ден или веднъж в седмицата, както са правели някои светии в мина­лото и днес, и то не непременно с пшеница. Учителят говори и за този идеал,

4. а методът на Бялата ложа през вековете, основен и за нашата Школа, да се посреща изгрева на слънцето и да се гледа в него, дава такова свръхнасищане с енергия и фина слънчева мате­рия, че днес има стотици хора по света, които въобще не ядат, приемайки слънчевите лъчи през очите си. Тук обаче възниква един проблем. Учителят казва, че слън­цето трябва да се гледа само 15 секунди, след като изгрее изцяло, и после да се затворят очите. Някои представители на този вид "сурия йога", по примера на Ма­нек, се тренират да гледат с часове и твърдят, че затова въобще не са гладни и не ядат. Словото в България не препоръчва този метод, ма­кар и да дава упражнения за мигновено поглеждане в слънцето когато е най-силно, особено на зенита, но не за повече от миг. Може и последователно, през известно време, за да не осле­пеем. Съветът да гледаме слънцето само 15 секунди след из­грева не произтича от опасността да си увредим очите. Учителят ни учи на нещо друго и ние ежедневно го изпитваме. Като затворим очи, ако не сме си измествали погледа от слънцето, в ретината остава само едно светло петно и в него се явяват последователно три образа. Изпращат ни символи, които са програмата на деня за всеки ученик поот­делно. Това е тъй сигурно, че не е нужно човек да е ясновидец, за да ги види. По-трудно е тяхното тълкуване. Това обаче става само при "чучулигите", а не при "бухалите". При това са нужни повече ранни лягания и посрещания на изгреви без пре­къс­ване, и поне един час гледане на небето преди изгрева, за да се про­яви този феномен. Тези приятели, които гледат те­левизия или стоят в интернет след 9 вечерта и спят след изгрев слънце, поня­кога чак до 10 ч. сутринта и повече, може да са големи интелекту­алци и много комуникативни, но това е сигурен белег, че те не са в Школата. За тях светските интереси, контакти и удоволствия са по-важни от присъст­вието в Класа нощем и полетите из вселе­ната.

5. Дъвченето на пшеницата и "дъвченето" на водата са от­давна известни на четящите беседи, но единици го изпъл­няват. За това се иска не само воля, но и избор: с кои хора и неща искаш да живееш - несъвършените, които са около нас и готвят ястия, ядат и пият когато и каквото и като им падне; или възлизащите нощем в Школата. Опитът показва, че понякога 99 пъти дъвкане не сти­гат, за да стане житото на течна кашичка. Обаче броенето наум до 99 е необходимо, понеже това е кабалистичен акт, който има своето въздейс­твие. Ученикът е свободен да дъвче и повече, ако в храната са останали частици. Над 99 обаче вече не трябва вече да се брои, за да остане въздействието на това магическо число. Всяка поемка вода се "дъвче" 11, 20, 29, 38, 47 пъти (или по­вече, кратни на 2), в зависимост от волята и времето на чо­века и от това, какво иска да постигне чрез съответното число дъвкания.

Понеже водата се пие в Лунен астрологически час, а това важи и за храненето от началото на Юпитеровия, хра­ненето по този начин не бива да превишава 2/3 от астрологи­ческия час, тъй като след споменатите часове следват Са­турнов и Марсов. За тези, които имат интернет, но още не знаят, е най-ценно да из­ползват следния сайт:

http://www.beinsadouno.com/old/astro/astro_planets.php

 Преди да разгледаме храненето по астрологически ча­сове, ще допълним само това, че в Школата съществува фор­мула за съ­отношението на броя дъвкания към броя преглъща­ния за единица хапка (поемка на вода). Животното в нас, Зми­ята, чиято уста е гърлото ни, бърза лакомо да преглътне, без да се интересува дали храната е сдъвкана. От това след­ват тлъстеене, стареене, из­гърбване и един куп болести. Дългото дъвкане, и то на оригинална, сурова растителна храна, както и на водата, извличат от тях яд­рена, а не атомна или молекулна енергия, с които се справят доня­къде стомахът и червата. Тази фина енергия се възприема единс­твено през небцето и отива в мозъка, който дава команда на всички системи и органи, че човек не е змия, прасе или кроко­дил и затова заслужава да бъде оформен като Човек. Несдъв­каната храна, осо­бено термично обработената и токсичната и най-вече консумира­ната след залез слънце, когато PH-то й се сменя смъртоносно, приета набързо от глътката на едри хапки и пратена в стомаха, бие аларма в организма за навли­зане на опасен враг и отрова. Мозъ­кът дава команда на съе­динителната тъкан и мастните клетки да почнат да се раз­множават, за да могат да поемат боклука. При гърчавите хора, механизмът и видът на боклукчийниците в орга­низма е друг. Но общо е правилото, че жълтината на сланината ни, с напредване на възрастта, е от набитата пикочна киселина, ко­ято идва от готвените храни. Животното се отличава по това, че гълта едри хапки, пие едри глътки. Необузданата му лакомия или реалният глад, понеже яде боклуци и не дъвче, го принуждават да удовлетворява либидото си по именно по този начин, след като не ползва други.

Друг токсичен и перверзен начин за залъгване на либи­дото е да се гледа телевизия вечер, особено по време на ядене (ядене идва от "яд" – "отрова"). С това у нас се внедря­ват много по-опасни ин­фернални съдържания - със звуци и об­рази, способни да стигнат чак до нашето ДНК. Неправилното хранене, дишане, пиене и гледането на изкуствена светлина, както и обездвижването и преработва­нето поразяват само РНК-веригите - лунната ни структура. Обра­зът обаче, ло­шата мисъл и реплика и пъкленият силен шум и звук, особено от залез слънце до полунощ и след полунощ, атакуват фа­тално слънчевата ни същност - ДНК, - която минава за не­разру­шима. Тогава вече се поставя въпросът дали ще оцелее монадата ни в това тяло или дали въобще имаме душа, ако този вид "цивили­зация" и "култура" ни харесва. За съжаление или не, същия вид пора­жения и даже по-тежки нанасят днес безжичните телефони, авто­мобилът и компютърът, в съче­тание с електрическата светлина и електрическата и ефир­ната мрежа, в които сме уловени. Не само множествената склероза се влияе фатално от проводниците вкъщи. Без ежедневно възлизане пеш в планините още от преди из­грев слънце; без събота и неделя навън и нагоре и ползване на от­пуските колкото е възможно по-далече от тази мрежа, ние сме об­речени.

6. Относно съдовете за житния режим – мнозина го правим в метални съдове и термоси с метален корпус, а това изолира пше­ницата и водата от електромагнитното поле на Земята, понеже е в клопката на "фарадеев ковчег". Необхо­димо е да се носи вода от чист планински извор, а не да се ползва чешмяна или минерална, както се изтъква в базовото сведение. Нужни са мерки за експер­тно изследване на изво­рите около всяко селище, за да пием само чиста вода, като за всеки извор се определят особеностите и се изкажат препо­ръки и евентуални ограничения и забрани. Носенето на вода в стомни е най-доброто, обаче то е вече забравена тради­ция. Сега е по-леко да се пренася в пластмасови бутилки, но скоро след това водата трябва да се излива в стъклени. Крайно же­ла­телно е през деня тази вода да е на слънце, особено до обед. Като се има предвид, че обикновеното стъкло спира ул­травиолетовите лъчи, то престоят за един ден в прозрачен пластмасов съд не е опасен и даже препоръчителен, понеже той пропуска тия лъчи. Малцина знаят за числовия индекс на пластмасата отвън на дъ­ното на бутилката: най-вредните са с най-ниска цифра. Култур­ните страни правят бутилки с индекс от 7 нагоре, а нашите са с 1 и 2, рядко до 4. За по-про­дължителен престой на вода ни трябва кварцово стъкло, но трябва да видим къде се продават или произ­веждат такива съдове. Престоят в съд с възможно най-чисто сребро е най-полезен, като се има предвид, че среброто е 30 хиляди пъти по-антисептично от карболовата киселина. Може да се полз­ват и чисти сребърни монети и предмети във водата (зависи обаче кой за какво ги е ползвал до този момент и какво изоб­разяват). Но според днешната наука, усвояването на среб­рото в твърд вид е много по слабо и неефективно от ползва­нето на течно, колоидно сребро. Има фирми, които го произ­веждат и продават. Запознатите с часовата астрология обаче знаят, че пиенето на чиста изворна вода направо от изтича­щия извор, особено в лунен час, превъзхожда по сила и ефек­тивност абсолютно всички престояли води, та дори и в сре­бърен съд или с колоидно сребро. Живата природа, неумърт­вена в ръкотворни съдове и машини, е в постоянно движение и за­това в нея живее Духът. Духът се отличава с движение и носи жи­вот и любов. Препоръчва се преди пиене на водата тя да се прелива от съд в съд интензивно, за да се съживи – инак "заспива" енергийно до три денонощия и половина след нали­ване от извора. Затова тя се съживява най-добре при кипене. По същата причина и кръвта ни, когато сме в движение, а не седнали или легнали, се изпълва с Духа. Лежащото положение, когато е за почивка и сън, и то в установе­ните от Природата периоди, изпълва тялото ни с Мировата Душа, възбужда алфа-ритъма на биотоковете на мозъка, който е с чес­тота от 8 до 12 трептения в секунда и затова влиза в резонанс с електромагнитното поле на Земята, което има точно съ­щата честота. Затова оттам и по такъв начин имаме дос­тъп до неиз­черпаем океан от енергия. Но това може да стане, само след като сме пили вода с "дъвчене" в Лунен или Нептунов астрологически час (следобедния Юпитеров) и ко­гато сме заспали най-късно до 9,30 ч. вечерта. Този краен срок важи за учениците от Общия клас; истин­ските ученици от Специалния са заспали до 19,30, а учениците и адептите от по-горните класове заспиват с птиците, за да могат да ле­тят из цялата вселена.

 Всеки прави своя избор в живота – с кого, как и за какво ще живее. Релаксацията е цял дял от йога (принципът и уп­ражнението "савазана") и от съвременната духовна психоп­рофилактика и тера­пия. При нея ние трябва да се отпуснем напълно, забравяйки всички проблеми и тревоги; разхлабваме даже мускулите си. Ранното зас­пиване и събуждане има своя резон и в едно откритие на съвремен­ната наука, според което силовите линии на Земята сутрин са вертикални, после пос­тепенно се извъртат и вечер и нощем са хо­ризонтални. Значи, не е без значение кога гръбначният ни стълб в какво положение е. Ако това научно твърдение е вярно, стават съв­сем нагледни думите на Учителя, че който спи по време на изгрева, върху нервната му система се стоварват разруши­телни енергии със силата на Ниагарския водопад. Който не е в хоризонтално по­ложение вечер, когато и силовите линии са такива, става същото. Казано астрологически, и в двата слу­чая, когато не сме в хармония с природата, гръбначният ни стълб е в квадратура със силовите линии. Не е трудно да си представим тогава защо рядко доживя­ваме и един век, след като сме програмирани от Природата да сме живи, здрави и млади стотици, а може би и хиляди години.

Посветените носят вода само на болните, безпомощ­ните. Който има висок идеал и е болен, но поне малко може да се движи, той трябва да лази, но да отиде в планината, казва Учителят. Ис­тинският ученик може да си носи вода и вкъщи с най-добрите съ­дове и да я преварява, но предпочита да от­пива от струята на из­вора при самото му изтичане. Тогава във водата има Дух. Упражне­нието за "дъвчене" затопля ес­тествено всяка глътка и няма опас­ност от настинка. Никога трябва да се пие студена вода или на­питка наведнъж, и то потен, без смяна на бельото. Това, което правят децата в училище направо от крана или ледената бутилка, след като са си играли и тичали, е истинско народно бедствие. Ан­тиби­отиците са неизбежни след това, както и след начина, по който се хранят и живеят вкъщи.

 7. Още за дъвченето на житото и на водата, с мед на неб­цето. При "дъвченето" на водата, Учителят е притискал меда към небцето с езика Си. Така медът не само се е разт­варял, но е влизал и в мозъка. Мекото небце е "стомахът" на главата в устната ку­хина, то отговаря на знака Рак и на Лу­ната. Опитът показва, че медът не може да се задържи там и пада, като се разтваря в ус­тата, ако дъвчем докато се стопи. Това ни принуждава да държим меда именно с езика си към небцето, за да има плътен контакт и проникване, а по-опитните могат и да го разтриват с език, но без да се губи качеството и ритъмът на дъвченето на водата.

 Още във втората фундаментална беседа от Недел­ните, Учителят говори за дъвченето на сурово жито без нищо друго, но това е за най-напредналите ученици. Знае се, че това не касае строго житния режим през февруари. Тогава могат да го правят само хората с най-силна воля. От опит знаем, че дъвченето на ня­колко зърна сурова пшеница, даже и когато са омекотени от стоене във вода, води до получаване на дъвка от жито, която не може да се разруши поне два часа – толкова мощни са силите в нея. Ако имаме време и желание да дъвчем тая "дъвка" докато се стопи, то ще възприемем направо в мозъка цялата й ядрена енергия. Има сведе­ния, че някои са правили това и са се подмладявали, изчезвали са всичките им болести, космите на старците почернявали, а на пле­шивите израствала коса. За това обаче са необходими поне 7-8 ме­сеца такъв режим. Добрата новина е, че в пове­чето случаи лукови­ците на космите ни не са изчезнали, но ко­съмът расте изключи­телно слаб и тънък и не може да пробие наслоенията от отпадъци около него. Ако ги изчистим, той ще се възстанови.

 Известно е, че Учителят препоръчва облекчения режим с ябълки, мед и орехи точно през февруари, понеже тогава слънцето минава през Водолея, а това възбужда силите на универсализаци­ята. Пшениченото зърно, само по себе си, е абсолютен индивид – "неделим". То е най-напредналото съ­щество в еволюцията на рас­тенията и затова е растителен символ и израз на духа, на искрата Божия, на монадата. Спо­ред Учителя, няма две еднакви житни зърна, каквито са и снежинките. Именно затова в тях се крият ра­зумни души с монада. От всяко житно зърно Той казва, че може да създаде човек. Значи, истинският човек, за разлика от останалите същества и даже много ангелски йерархии и богове, се отли­чава с различието и уникалността на своя дух, каквито не е имало и няма да има никога в историята на цялото Битие. Именно затова инди­видът, същинският човек като монада, се противи на всяка унифи­кация и асимилация. Но монадата трябва да се развие, да израсте и даде плод – това е поли-на­чалото в зрелия човек, който вече живее, за да дава. От инди­вид, той се превръща в Божествена личност. Човешката и адската личност са нещо друго. Божествената лич­ност търси и намира общ език и общи форми на живот с другите различни същества. Ето защо, съвършенството е единство на верността към себе си с хармоничната координация и об­мяна с дру­гите. Обмяната на веществата и съществата се реализира от персонализацията и универсализацията на съз­нанието. Твърде държащите на себе си индивидуалисти и аутици, упоритите себе­любци, горделивци и особняци имат лоша обмяна на веществата и се съпротивляват на обмя­ната със съществата. След като жит­ните растения са ед­носемеделни и житото най-трудно се "пре­дава", то по време на Водолея, чрез житния режим, то има шанс да се смеси с двусемеделни растения, каквито са ябълката и орехът, и то­гава сдъвкването му става почти веднага без проблем - само дето трябва да се спази броят на дъвканията, докато всичко стане на млечна каша. Дали тава са киселините и вещест­вата, които "снемат" защитата му, дали е от женското ес­тество на двусеме­делните, но житото тогава се "предава" и става склонно за живот в семейство и колектив. До този мо­мент то е търпяло само ко­лектива на "своите си" - житния клас, - но трябва да се научи да слиза и сред "народа"... Може би точно по тази причина е тъй прия­тен и благодатен демок­ратичният житен режим, даден от Учи­теля, въпреки че про­тиворечи на каноните на разделното хранене.

Има хора, които искат да приложат житния режим и раз­делно, като приемат пшеницата, ябълката и орехите в различни часове. В едно отношение те са прави, но тогава не е сигурно дали житото ще се възпита да преминава "в брак" и в различно общес­тво, а "жените" – ябълката и орехът – дали биха добили понятие за самодостатъчност.

8. За "интелектуалците" може да се добави, че жит­ният ре­жим води до естествено желание за заспиване рано вечер, понеже урегулира изконните механизми и центрове в човека с искра Божия, който е създаден да бъде "чучулига". И най-интелигентният и духо­вен "бухал" убива себе си и някои свои чакри и органи с многото ча­сове на стола, особено вечер до полунощ и след това, не можейки по никой начин да изпълни завета на Учителя, че Природата разре­шава на ученика само три часа умствен труд в денонощието и два часа физически. За нас, заразените от Петата раса, която вече си отива, из­пълнението на тия две правила изглежда невъзможно – ще "изпуснем" твърде много сетивна информация, труд, развле­чения и общуване...

Не само мързелът, но и претоварването на нервите, сто­маха и мускулите в Старото човечество го води неиз­бежно до без­дната - то ще си отиде, накъдето е тръгнало. То не би могло да разбере по никой начин съвета на Учителя за "минималната дей­ност". Самият "живот", самата "цивилиза­ция" и битовите и аст­рални навици, програмирани от силите на разпада и злото, ни на­товарват тъй много, че ние си оти­ваме само за някакви си 60-70-80 години. Някои сили така имат сметка от нас, от остатъците ни, от изпиването на енергията ни.

 Учителят е реалист, препоръчва и термично обрабо­тената храна, и "манджите", за да храним и старите си клетки, за да не вдигнат бунт. Но никога не бива да забравяме за високия идеал: Той казва: "Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе... Слънчевата свет­лина представлява небесния огън. Плодо­вете зреят на слън­чевата топлина, а на земния огън не могат. Всички престъп­ления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата за вас остават триците и пепелта - нисшите елементи; а пра­ната - жизнените елементи - отива във въздуха. Че е така, за това гово­рят болестите и смъртта. Готвите хубави яде­нета, а въпреки това боледувате и умирате. - Защо? - Сгре­шили сте нещо." (Не­делна беседа "Да наследя!", 19.ХІ.1922, том “Живият Господ”, Со­фия`1948, печатница "Житно зърно", Изгрева).

Ние сме наблюдавали как живеят най-достойните уче­ници на Учителя, които са слушали внимателно словото Му (и не само са слушали). Не видяхме нито едно изключение истин­ски ученик да ни приеме на гости вечер след залез слънце, да не стане в 8 часа ве­черта и да не си тръгне решително къ­дето и да се намира; да яде много и бързо и да пие студена вода или напитки на едри глътки едновременно с яденето; да чете книга или да говори, докато се храни.

Веднъж един приятел от Вътрешната Школа сподели, че по­питал Учителя защо напоследък не може да възлиза съз­нателно в невидимия свят и в Школата. Той го погледнал и веднага запитал за колко време се нахранва. Братът отгово­рил, че понеже има много работа, от известно време се на­яжда набързо, за 5-10 минути. Учителят казал, че за съзна­телно възлизане в Школата нощем трябва да се яде, с интен­зивно дъвчене, минимум 20 минути, а за по-сигурно – от 30 до 40. Нашият опит с житния режим показва, че една порция пшеница от 30 грама, с една ябълка и три ореха, ако се дъв­чат според правилото, отнемат миниум 20 минути. Но тези правила и методи ги спазваха само онези възрастни братя след Учителя, които бяха истински ученици - дълбоко съсре­доточени в себе си, в Словото и Делото. Това не попречи тези скромни хора да летят нощем по звездите и да бъдат, едновременно, и най-култур­ните и начетени хора на мисълта и модерната култура и наука, които познаваме. Те не изпус­каха концерт или спектакъл на Бялата Ложа в града, когато имаше такъв. Знаеха повече от всички нас и дори от експер­тите кои филми, пиеси, композитори, учени, лек­тори и музи­канти са представители на Светлите Сили в света. Изумя­ваше ни личното им приятелство и познанство с гении и та­ланти от цял свят, които създават такива творения; някои от тях сами бяха изтъкнати учени, артисти, художници, му­зиканти и даже политици и военни. Чудехме се как е възможно да не закъсняват горе след такова мероприятие – и пак да се явяват навреме нощем в Школата! Нямаше никакво друго обяснение, освен маневрите с времето или ползването на ре­зервни тела, понеже не само Учите­лят умее да се излъчва, телепортира и клонира, при нужда.

Защо тия удивителни хора употребяваха понякога и ръ­кот­ворна техника, и то по-добре от много майстори и вирту­ози, това е особен въпрос, за който може да се говори. Кате­горично знаем, че некротехника се създава и използва пре­димно от Черната Ложа, за да атрофира сетивата и способ­ностите ни и после да ни смуче енергията. Защо тогава даже Учителят е имал радиоапарат, со­лидна библиотека и научни уреди и инструменти, които сме виж­дали в стаята му, след като може да вижда, чува и знае всичко? Защо е ползвал лампа с вечно гориво, непозната на съвременната цивилизация? Защо е имал летящи космични кораби и дори е заста­вал на­чело на цели армии през войните преди решаващи за истори­ята бойни действия? – Това е нещо, което нашите бедни глави трудно могат да поберат.

9.Още малко подробности за храненето по време на житния режим. Например - за изяждането на ябълката, пие­нето на жите­ната вода и пр. Учителят препоръчва ябълка, а сигурно и почти всеки друг плод, да се изяжда изцяло, като се оставят и посадят само семките. Огризки не е хвърлял. Ако опитате, ще видите, че е напълно възможно да се сдъвче и дръжката и дори твърдият, люс­пест семедел, понеже най-твърдите части на растението имат най-много вещества и енергия. Въпрос на зъби, време и търпение... Но има и такова положение: "Глупавият хвърля семките, умният ги изяжда, а добрият и разумният ги посажда".

Относно изпиването на минимум литър и половина вода дневно. Ако се съобразяваме с лунните часове, то от изгрев до за­лез има само по два Лунни, а в четвъртък и събота – само по един (и не случайно). Как тогава да изпием толкова много вода с дъвчене само за един или два часа? За хората е възможно, но не по истинс­кия начин. Първо, дъвченето на во­дата е крайно препоръчително; второ, малките количества храна или течност в стомаха отгова­рят на размера му в нормално състояние. Затова се препоръчва в рамките на един Лунен час, една четвърт от цялата вода да се из­пие на два пъти - втория път след малка почивка. В четвъртък и съ­бота, а и по друго време, когато може да се осигури доста­тъчно дистанция между всеки от трите астрологически часа за хранене, вода може да се пие и във Венерин и даже в Мерку­риев час, по изклю­чение. Забраната за ядене и пиене е в Мар­сов и Сатурнов час.

10. Понеже тук стигнахме до темата за астрологичес­ките часове, трябва да се поясни, че винаги трябва да плани­раме предва­рително храненето и пиенето на другия ден така, че да има по-го­лямо разстояние между часовете за упражне­нието – естествено, в рамките от изгрева до 1 час преди за­леза. В един ден от изгрев до залез има два Слънчеви и два Юпитерови часа (в понеделник, чет­въртък и събота), два Слънчеви и един Юпитеров (вторник), един Слънчев и два Юпитерови (сряда), един Слънчев и един Юпитеров – в петък. Тук не се споменават Венерините, също подходящи за хра­нене, понеже Венериният час е непосредствено след Слънче­вия, а стремежът ни е да почваме всяко хранене в първата минута на Слънчевия или Юпитеровия час; във Венерин – само ако закъснеем за слънчевия. А при разделното хранене извън житния режим, Вене­риният час е времето за сладките пло­дове с костилка и другите полезни природни захари. Но за житния режим Венериният час е пръв в петък, така че в този ден трите часа за хранене са отдале­чени естествено на най-благоприятна дистанция.

 Стои открит въпросът, дали по време на житния ре­жим през февруари трябва да спазваме поста от четвъртък на обяд до петък на обяд. За тези, които искат да правят този експеримент, е достатъчно да изтеглят трите порции в четвъртък да са до обяд, а петък до обед да пропуснат пър­вия Венерин час. Това може да има значение само за твърде напредналите ученици, които знаят от опит, че неспазва­нето на класическия пост в четвъртък и петък затваря но­щем достъпа до Небесната Школа. За нас беше откритие, като съобразихме, че вторият следзалезен час в чет­въртък е Сатурнов. След като в четвъртък вечер Космосът се от­варя широко за Великото Училище и Небесните Полети, то вечеря в Сатурнов час точно тогава, много повече от всяка друга вечеря след залез, е крайно вредна не само за здравето, но и за езотерич­ния живот на ученика. Малцина са опитните, които възлизат съз­нателно нощем и през другите дни от седми­цата, но и тогава ме­тодът е най-общият: въобще да не се яде преди изгрев и след залез слънце. Законът за постенето в четвъртък вечер е особен, много строг закон.

Науката за разпределянето на храните по астрологи­чески часове е дадена подробно в един материал за часовата астрология, който може да бъде предоставен на всеки же­лаещ, ако се допита до anhira@abv.bg.

Малко за символиката на храните, съставящи житния ре­жим. Пшеницата, като най-съвършеното едносемеделно растение, отговаря на частта от формулата "дух, мощен като Бога и едно с Бога". Изворната вода отговаря на "душа, обширна като вселе­ната" и също дава този ефект на реално разширяване и свиване на душата; а щом е житена, водата е осияна от Бога и има вътре и есенция от искри Божии, а не само от "росинки Божии", раждани от Мировата Душа. Кап­ките лимон, максимум един на ден за всички пиения на вода, отговарят на "ум, светъл като слънцето", което е и симво­ликата и ролята и на орехите в житния режим.

Защо орехите са три на едно хранене и девет дневно – това са също дълбоки кабалистични тайни. Ябълката отго­варя на "сърце, често като кристал"? Трябва да се каже, че тя е най-чиста и осияна от Духа и от Бога именно в това съче­тание с орехите и житото, въпреки че е приятна и полезна и взета отделно. В дълбо­ката философия и митология на Все­мирното Братство, както и в Свещеното Писание и на други места, тя е плодът на грехопадени­ето и раздора, но само ко­гато не сме послушали Бога е сме отдали сърцето си дру­гиму, а не Нему. Като двусемеделно растение, тя има основен корен, който не изсъхва както при едносемеделните, има плътно стебло и двоен семедел – символи на монофиксацията в смъртно същество, на астралните чувствата и любовта с обект. Понеже е еквивалент на сърцето, тя символизира ан­гелс­кото и човешкото семейство след грехопадението - така нарече­ната "водородна любов", при която даваме едновален­тното си сърце на едного и на най-близките, на нашето сродно общество. За съжаление, ние го даваме изцяло на не­съвършено същество и на едно затворено общество, без са сме се допитали първо до Бога. Затова, именно, Бог казва "Сине мой, дай Ми сърцето си!". Това не изключва личния жи­вот и личната любов, но ги въздига до ранга на понятието "зърнейство" – формата на интимен живот на Божес­тве­ните същества, които са с "кухо стебло", "брадат корен" и "ед­носемеделни". Те поставят волята на Бога на първо място и оти­ват където Бог ги прати, а се връщат при предпочете­ните едва след добре свършена работа. Тогава личната им любов е много по-прекрасна, непреходна, силна и щастлива, отколкото при сегаш­ните хора-семки, а не зрънца.... Затова може да се счита, че с учас­тието на ябълката в житния ре­жим, ние повишаваме нейната ево­люция, съдействаме за из­купване греха на "водородната" любов и на съответните пад­нали същества и помагаме на себе си и на дру­гите да приклю­чим със смъртта и преражданията и да се устремим към без­смъртие.

Когато говорим за ученичество, ние знаем, че изпълня­ването на упражненията и задачите в школата и съответно на житния режим през февруари изискват цялото ни внимание и всичката ни любов. Който иска да ги претупа, толкова и ще се ползва – той е още светски човек или последовател на други школи, който иска да прави меланж от учения и кон­такти. Широките интереси и пъст­рата въртележка на света са хубаво нещо, те внасят в човека раз­нообразие, но ученикът се връща към тях само в свободното си време, ако има нужда от това или трябва да помогне някому.

 Свободният от задължения трябва да излиза сутрин на слънце още от 22 януари, да посреща изгрева на слънцето, а при топло и тихо време да пече гърба си на слънчевите лъчи още по време на житния режим. Практиката да се пеят ду­ховни песни от 8 до 10 ч. сутринта, особено във Венерин час, докато човек се раз­хожда в парка или работи в градината си или след като е изпил во­дата си в Лунен час отговаря на две от ритмологическите сис­теми на Школата. Това може да се съчетае със слънчевата баня.

 Що се отнася до къпане, най-подходящ е лунният час от обед до преди залез сред природата - със слънчева вода; или рано след залез слънце вкъщи. Във всичките други часове извън изпълне­нието на житния режим, ученикът се храни със Слово Божие и други истински феномени на Новата култура, понеже именно тях предпо­чита. Той няма вкус към ферменти­рали познания и фойерверки, не се блазни от обществени и дори "братски" инициативи, при които пак ще е в центъра или ще се впечатлява от смъртни хора, които сами се поставят в центъра. Водачеството и тщеславието са от­давна мъртви в него, ако въобще ги е имал. Изучавайки, обработ­вайки, пи­ейки чисто Слово Божие, той се тренира един ден да мине без всякакви пшеници, ядки, плодове, упражнения, системи и пр., да няма нужда дори от пиене на вода и гледане в слънцето, за да не е жаден и гладен. Защото, казал е Бог, че човек може да се храни и "със всяко Слово Божие". Като "пием" Словото, ние ще знаем, че То е само една пръска от Любовта. Такива Чо­веци съществуват и ние скоро ще ги срещнем между звез­дите! Първото, което ще ни попи­тат, е дали можем да им дадем Ново Слово. Ако по пръската ги от­ведем до Извора, то­гава и те ще разберат кое не само насища плътта, но и ражда безсмъртния, вечен живот. Ще проумеят и все­мирната истина, че "Няма по-голяма любов от тази, щото да от­дадеш живота си и душата си за приятеля си". Ще разберат и най-сложното, най-великото – как да обичаш и различния, притес­ни­теля, неприятеля. Ще проумеят и ядката на Божественото Учение, че няма да намериш душата си, ако не я загубиш.

Всеки би попитал: "А как да бъда ученик аз, който съм на ра­бота?" – Първата задача на ученика, докато още има про­фесио­нални и семейни задължения, е да е перфектен именно там. На ра­бота може да изпълнява житния режим, само ако е сам в стаята си или има колеги, които по никой начин няма да му се присмиват и да го осъждат, а ще му се радват или ще са поне безразлични. В про­тивен случай, единственият изход е да си зобва "нехайно" зрънце по зрънце сурово жито - все едно, че яде семки... Може и да намигне на колежката, че това прави човека много секси и го подмладява (ако сам е за личен при­мер...).

Стратегията ни да печелим свобода и време за окултно уче­ничество извън системата "карма йога" (преизпълняване на задъл­женията), трябва да е много внимателна и да не на­кърнява или впе­чатлява зле никого, ако сме майстори на жи­вота и имаме пластич­ност и любов. Учителят иска от нас само свободното ни време. Уви, за семейния днес то е само един абсолютен минимум или даже нула. Ако няма никакъв друг начин, ако има неразбиране, единстве­ният изход е отлагане на самоусъвършенстването за в бъдеще – и саможертвено, смирено, енергично, любовно и предано служене! Това важи за всички светски хора, за оглашените и даже за учени­ците от Общия окултен клас. Бог сам ще реши дали, кога и как да ги освободи, ако сами са си избрали кармичен вариант или са по­пад­нали в него без да искат. Ако ние не изпитваме радост и щастие при служенето на един болен, при несправедливос­тите на втораче­ния в нас или егоиста, няма скоро да ни пус­нат на свобода. Щом сме се хванали на хорото, това го е нап­равил нашият вкус и избор или някаква неизбежна обвърза­ност, и тогава се коват най-великите качества – благода­рене, търпение, смирение, примирение. Ако ня­кой отрано е имал високия идеал да бъде ученик, той ще е взел вся­какви мерки да не се обвърже с обикновени хора, за да е свободен за нещо по-голямо. Но и да се обвърже, окултният ученик безза­ветно служи, като от време на време се оглежда и пита Бога има ли право да напусне хората, които го смъкват надолу. Бог сам ще го осво­боди, ако следващия път пак няма да поиска да влезе в тради­ционна конфигурация.

Божественият свят има два полюса – Любов и Чис­тота. Всички методи, упражнения, правила, режими, пречист­вания и пр. са по линия на Чистотата и е много добре да ги изпълняваме, когато сме свободни. Когато животът има друг план за нас, тогава ра­достта и щастието да сме ведри и ус­михнати и да проявяваме лю­бов при всякакви обстоятелства, дори и да сме в ада, е най-доброто служене на Бога. В него няма мисъл за себе си. Мисълта за себе си, за Божественото в себе си, и работата над себе си е приоритет на ученика, който вече е бил не веднъж функционер, страдалец, се­меен, труженик, многознайковец, талант, гений и светия. В Епо­хата на Водолея, обаче самоизявата и саможертвата се сме­нят от Ученичеството - и затова ученикът "лети като тор­пила към целта на съвършенството". Брилянтният ученик не позволява никому да го отклони от пътя му, но това не значи, че не знае да се жертва и да помага на страдащите. Бог ни съветва винаги да се отклоним за малко от пътя си, за да по­могнем на някое цвете. Но при ученика на Новото това е под пълен контрол - и няма такава сила, която да може да го зав­лече в блатата на старата вселена. Ако с него на­едно към съвършенството лети и друга "торпила" и не иска да го отк­лони, понеже целта им е еднаква, няма и не може да има по-го­лямо щастие във вселената! Токовете, които прескачат между двамата и между всички Птици в ятото, устремено към Бога, ко­гато са наблизо или съвсем допрени, не могат да се сравнят с нищо от познатите ни форми на щастието и блаженството в Битието.

Тук може да се съобщи, че и досега някои хора, които са били във връзка с най-вътрешните кръгове на учениците в Братството, продължават традицията на Шко­лата за свързване с някои звезди, особено след житния режим. Това е една от целите на този режим. Учителят е провеждал такива упражнения в Специалния клас и по-вътрешните и е дал директиви, някои от които се предават само устно и се изпълняват и досега, но тогава не е било разрешено да се ос­тавят писмени текстове. По-късно, още до 27 декември 1944 г., Той разрешава някои опитности да се разказват и мето­дите да се препредават като щафета от определени хора. Има обаче и ас­трологически тънкости. Например, опитът ни за свързване със звездата Ахернар през 2011 г. ще е в много кратък интервал: само от сутринта на 5 март - от Юпитеровия астрологически час - до обяд на 6 март, през цялото време пак в добри часове. Резултати дава храненето с грозде в този период, може и със стафиди. Прин­ципът е да се прави от новолунието до съвпада на Ахернар със Слън­цето, но в споменатата година срокът ще е много къс. Упраж­нението в Школата за свързване със Сириус, което се възобнови с осо­бена сила през 1994 г. в Рига, не е прекъсвано нито веднъж до­сега. Приниципът е да се започне 8 денонощия преди съвпада на Слънценто с Уран. Тогава пием малинови сокове, но може и малинов чай, компот, разреден конфитюр. Резултатите показват, че в та­къв период връзката става най-силно, но от опит знаем, че действа поне 1 месец преди и след този съвпад, а за някои хора - и през други периоди в годината. За повече информация е на разположение имейл anhira@abv.bg

        Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. (б."Разнообразието в живота", 19.V.1933)

        Ти ще садиш сам житото на нивата и ще пееш. Като го сееш – ще пееш. Като расте – пак ще пееш. Като жънеш – пак ще пееш. И като го вършееш, и като го свариш, пак ще пееш. (б."Добрият брат и добрият баща", 15.XII.1937)

            От беседите и от опита на Братството се вижда, че яденето на сурово жито не е за всички: първо се искат здрави зъби, а след това – воля. Но Учителят е толерантен и дава най-различнти облекчения за хората, които не могат да се хранят по най-високия идеал. Пшеницата може да се накисва и да се приема с жито, орехи, мед и ябълки и малко канела от­горе, особено по време на житния режим през февруари. Както се вижда от мисълта по-горе, засега не се изключва и жът­вата, вършитбата, варенето и пр., но заедно с това Той ри­сува положението в едно съвършено бъдещо човечество, къ­дето пшеницата няма да се обработва с оране, сеитби, жътви и пр., а зърната ù ще роним и ядем направо от класа. Вре­дителите и урожаят ще се регулират със специални песни и музика и с Божествен живот в района на хранителните растения.  

            Аз съм правил опити с плодните дървета. Свирил съм им. Свирил съм на житото и зная при разните гами какво жито дава. (б."Новото в живота", 22.VIII.1943)