петък, 18 ноември 2011 г.

1225.2007.12.05. Коефициент на любов към Бога

Книга 36

5.ХІІ.143(2007)
София - Изгрев

КОЕФИЦИЕНТ НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА


         Темата "коефициент на любов към Бога" от известно време се преподава и обсъжда от всички класове на Школата, включително и от съзнателните им проекции в будните уче­ници на Земята. Може да се каже "и на много места", понеже това е вярно и за цялата видима вселена, доколкото Школата действа и в третото измерение.
За всички участници, безспорно, най-интересна и полезна се оказа Формулата за изчисляване Коефициента на любовта към Бога, която има корелация с определен център под черепа на човека. Разбрахме, че докато този център не се развие до дадени абсолютни мерки, влизането в Царството Божие е не­възможно. В обсъждането участват не само напреднали чо­вешки души от Специалния Клас и по-горните, но и много Уче­ници от различни звездни, междупланетни и планетни цивили­зации, както и ангели и богове от всички йерархии и класове. 
Тази формула не е нова, тя е заложена в основите на са­мото Сътворение и Бог работи с нея като базална. В случая Бог не е създал нещо ново в момента, но ние сме се пробудили за определена степен на любов към Бога и това води до съот­ветното познание. По хиляди и милиони начини сме узнавали и узнаваме от Словото за безкрайните тънкости на тази Любов и за начините и методите, по които да я изучаваме, проявя­ваме и даже измерваме в себе си и околните. До по-голяма яс­нота по този въпрос стигнахме едва напоследък. Простият и достъпен метод за изчисляване на кЛБ, понятен и за децата от началните класове и дори забавачката, е една обикновена дроб – време към продукт. По този начин, формулата се пред­ставя във вида:

кЛБ = В/П

където кЛБ е Коефициентът на Любовта към Бога, В – времето (в дни), за което сме извършили перфектно дадена Божия Работа, а П – количеството на продукта (в мегабай­тове, когато става дума за текстове днес на Земята). По вто­рия пункт има някои тънкости, понеже количественият кри­терий не е единствен. Някои влюбени в Бога произвеждат спе­циални есенции от преданост – по една капка на 1000 години, - които не се измерват количествено, а по вид, уникалност и концентрация. Всеизвестно е, че една "прашинка" от някои звезди-джуджета може да уравновеси няколко вселени. Но в много други случаи, формулата е валидна.
 ЛБ няма нищо общо с любовта към ближния, към люби­мата група, професията, собствената изява и собствените приумици; към партията, църквата, духовното общество, на­рода и даже човечеството на дадена планета или в даден свят, към които принадлежим. Това е категория и добродетел един­ствено на Ученика. Недостъпна е за ония, които бързат да се изявяват, преди да са били ученици. Тя има отношение само към Работа, зададена лично от Бога или от човек, който е действително свързан с Него. Ето защо, в този смисъл фор­мулата е вярна и във вида:

 кЛБ = кРБ = В/П

 Казано просто, някой взима с желание и доброволно Слово за преписване, и един човек свършва една и съща по обем работа за 10 години, друг за 1 година, а трети – за 3 деноно­щия. Това води до определен Коефициент на Любов и Преда­ност към Бога, до увеличаване или намаляване анти-коефици­ента на разтакаване поради леност или любов към себе си, ближния и света.
Следва да се отбележи, че по горната формула по-голя­мото окончателно число е по-малък коефициент на Любов към Бога; иначе резултатът, в друг вид, е дроб. Ако бъде прерабо­тено като част от цялото, то може да се изрази и като дроб, и в процент, но Божествената математика не работи с дроби и проценти - те са човешки принцип и метод.
 Извършват се и други преработки, но коефициентите не се оповестяват - никъде не се експонират поименни списъци на "отличниците", "добрите", "средните" и "слабите", понеже принципът на съревнованието и състезанието е принцип на тъмните сили. Наистина, и при напредналите човечества има "спортове" и класации, но те са Божествени: най-добрият е абсолютно неизвестен, както не са знайни и тези след него. Начините за измерване и изчисляване на постижението и са­мите резултати са известни, но списъкът с коефициентите на участниците, за всеки отделен случай, е анонимен. Той се дава без имена, само за да може всеки да сравни, сам за себе си, докъде е достигнал.
Иначе, коефициентът на любов и преданост към Бога е видим по друг начин – по вида и здравето ни на дадена възраст. Но дори и по това, никой никога и никъде не прави сравнения и забележки, изтъкване на добро здраве и външен вид или обрат­ното, понеже има и ангели в инвалидни колички, поели чужди грехове, както и "принцове" и "принцеси" на вселената, които не остаряват с хиляди години, но са пълни с гниди на тщесла­вието, гордостта и егото. Ето защо не случайно бе изтък­нато, че верният антропологически критерий е френологията. Но и там никой не си позволява да се самоизтъква или да из­тъква някого, понеже това е личен въпрос. Освен всеки сам за себе си, само Бог има право да ни проверява по този начин, както и съществата и йерархиите, на които сме поверени, за да могат да ни помагат да вървим напред.
 Някои ученици започват да изчисляват работата, свър­шена за Бога, в космически единици, подобни на земните "джа­ули". В същото време обаче много оглашени – божества, ан­гели, функционери, писатели, гении и светии, нямащи още им­пулс за Ученичество – дават свои субективни определения на  понятието "Работа за Бога". Всеки поотделно и мнозина вку­пом се опасяват, че цял живот или много животи са работили предано за Бога, но по тази формула в момента работата им не се признава... Изнасят се ред беседи и лекции на тази тема, където постепенно се изяснява, че Работа за Бога, в смисъла на Ученичеството по Всемирната Пентаграмна Система, не е работата, която си си измислил ти самият или ти е възложил някой смъртен. Това е Работа, която ни е възложил лично Бог или някой Негов истински представител, ако сме помолили да свършим нещо според Божествения План. Ученият, талантът, геният, светията и даже праведникът пламтят в други изме­рения като цели слънца и даже галактики, но изпълняват соб­ствен импулс. И това е прекрасно, и то е Божествено - то също може да е гласът гласът на Бога в сърцето им. То обаче е само едната фаза на будическия свят – индивидуалната, творческата.  В най-чистия си вид, тя също е работа за ближ­ния и за Бога. Както бе казано, други изпълняват работа, която им е поръчана от същество, несвързано пряко с Бога. И това е ценно, но то е само част от Истината, част от Работата за Бога, четвърт или половин Любов. Универсалната фаза на бу­дическия свят е противоположна - тя се отличава с обожа­ние, преклонение и възхищение и съответно с работа за Бога по плана на Бога или на същество, по-близо до Бога от нас. Съ­вършеният човек редува сътрудничеството и творчеството съвсем спонтанно и естествено, но математическите фор­мули за работата като ауто-импулс се различават от тези на ало-импулсите. Формулата, дадена днес, е именно от втория вид – Работа за Бога по импулса и плана на  Бога в другия. Тя е в сферата на Ученичеството.
Ученичеството е по-горна степен на Любовта към Бога, отколкото при твореца и гения, понеже съдържа Разпознаване, Смирение, Подвиг и Преданост. Наистина, то е орбитално, но с истински, Божествен център. Тогава любовта към себе си и към близките, погрешно или твърде субективно разбирана като любов към Бога и човечеството, отстъпва място на универсалната любов към Бога, която има по-различен коефи­циент на ефективност и преданост.
Тази материя е твърде сложна и неразбираема за дух или човек, дори за божество, които не са плакали от любов към Бога и жажда за извършване на Работа за Бога като изпълни­телство, сътрудничество – като изпълнение на волята Бо­жия. Те плачат за всичко друго, но не и за това – плачат за са­моизява, за сродната си душа; за егрегора, комуто се кланят; за някой любим, за дом, семейство, "уреждане в живота", пе­чалба, кариера, утвърждаване на име, признание от дадено об­щество; за сътрудничество на някой смъртен или за неговото внимание. Не виждат връзката, че когато отлагаме истинс­ката Работа за Бога, тогава всички други наши мотиви и из­точници на чувство за дълг и на щастие се разсипват. Често ближният, комуто сме посветили целия си живот, както и на­шият живот рухват и изчезват пред очите ни, понеже Коефи­циентът ни на Работа за Бога е спаднал само с една десета или цели десет или сто пъти.
В зоната на Земята, тези специфични измервания сега са на приключване, но в други светове ще продължат още дълго време. Всеки желаещ може да се присъедини към работата на безсмъртните по всяко време на денонощието, ако за него Лю­бовта към Бога и Ятото и Копнежът за Работа за Бога са по-силни от всичко останало. Колко много хилядолетия илюзии, тежки страдания, смърт и прераждания са необходими, докато се роди копнежът за среща с Човек, Който да ти предаде и въз­ложи Работа, поръчана лично от Бога! В момента това е доми­нантата, по-силна и от мисията на гения, понеже навлизаме в Епохата на Водолея.
В настоящия космичен момент, ефективна е личната Ра­бота за Словото Божие или нашето сътрудничество на ис­тински Работник по Словото Божие. Тези два вида работа са равностойни, само ако изтъкваме чистото Слово Божие, а не себе си или някой смъртен авторитет; но обикновено сътруд­ничеството повишава резултатите несравнимо. Съществува една много силна инерция да се "реализираме" в живота, да се развяваме, да изпълняваме задълженията си към близките и света с пълно предимство или сами да ставаме център на внимание чрез таланти и изяви, преди да сме работили за Сло­вото на своя Учител. Това изкушение е много голямо и често в този коловоз изпадат даже много напреднали духове.
 Да сътрудничим на истински Работници за оригинал­ното Слово Божие е толкова по-безценно, колкото по-затруд­нени са някои от тях поради липсите и страданията, през ко­ито преминават. Ако не осъзнаваме това и нехаем, в дадена епоха Небето преценява, че след като в околните липсва Вкус, Разпознаване, Отклик, Преданост и жажда за общ живот и сът­рудничество, то единствено страданието провежда тъй го­лям дебит от чиста космична енергия, спасителна за Земята и за вселената. Когато обаче същество от илухимен тип, с ро­синка Божия в сърцето си, има щастието да срещне и разпоз­нае такъв Работник, то му се посвещава изцяло до последната си вълна и частица и с тотално себеотдаване, поради което Работникът избуява с голяма мощ и тогава двамата заедно постигат неимоверно високи коефициенти на Любов към Бога и Работа за Бога.
Не че няма в Битието и същества с искра Божия, пламък Божий, ток Божий, река Божия, Ниагара Божия или Океан Божий, както и същества с кристал или лъх от Бога или цяла вселена Божия в душата си. Те обаче са често в себична или екстро­вертна позиция и имат по-малка годност да влизат в орбита. Затова, молете се да срещнете Предани Сестри, Невести, Майки, Любими и Възлюбени Божии, както и истински Прия­тели, които не се лъжат от съдбата ви, от грешките или вида ви, а тръгват с вас към Върха с тежко бойно снаряжение, го­тови да ви отбраняват с нокти и зъби от всичко и всички, ко­ито не ви разпознават или искат да ви използват или ви пре­чат. Тези Любещи и Възлюбени ви носят не от пиле мляко, но от млякото на самата Майка Божия, на Мировата Душа, Която е щастлива само тогава, когато Любимият ù, от Когото вие сте сияйни пръски по цялата Вселена, я люби с всичка сила и пламти с яркостта на мириади слънца,

осъществявайки
Работа
за Бога.

Горният текст, написан в лилаво, а не в алено, е дошъл като езотерично преживяване и размисли на приемащия осия­нията, с намерение да моли Елма за отговор. Досега това не е станало по класическия начин, но отговорът се усеща.
            В илюстрования вариант на този текст, под заглави­ето е включена картина на мощен бял кон, който смирено се оставя да бъде воден през зимната фъртуна от малко де­тенце, облечено в червено. Това е един много подходящ символ на тайната, че трябва да сме много малки пред себе си и в очите на другите, за да се съгласи Белият Кон да играе ролята на безпомощен и воден. Картината е забележителна  във всяко отношение.  Тя предизвиква и обратния въпрос: абсолютен ли­дер ли е Белият Кон (Бялата Ложа), след като в дадени моменти единствено Малките, Смирените, Младенците (най-върховен клас същества в Божествения свят от Всемирната ложа), облечени в спонтанност и преданост (аления цвят), могат да го поведат през виелиците към Дома? Не е ли това отново архетип на Мартеницата – знакът на Бога?

Няма коментари:

Публикуване на коментар